— Китайска медицина, трудно е за обясняване — вметна Дън.
Ли продължи:
— Ву има прекалено много емоции, иска каже. Действа импулсивно.
Дори психологичното профилиране на ФБР бе непонятно за Райм; той се доверяваше само на веществените доказателства и сега нямаше никакво време за нехармонични далаци.
— Да се придържаме към фактите — предложи сухо. Ли им разказа как лодката се ударила в скалите и той заедно с още неколцина бил отнесен. Вълните ги изхвърлили на брега. Докато Ли се добере до плажа, където слязъл Призрака, трафикантът вече бил застрелял двама от емигрантите.
— Бързал го арестува, но кога стигнал, вече го няма. Скрил се в храсти от другата страна на път. Видял една жена с червена коса спасява един човек.
— Джон Сун — поясни Райм. Ли кимна:
— Доктор Сун. Седял до мен в лодка. Добре ли?
— Призрака го е прострелял, но е жив. В момента Амелия, жената, която си видял, го разпитва.
— Аз нарича Хонсе. Хубава жена. Секси, иска каже.
Селито и Райм се спогледаха развеселени. Райм си представи последствията, ако Ли бе казал това в присъствието на Сакс.
Ли посочи из стаята:
— Взел адрес от нейна кола и дошъл. Мисли може намери нещо, кое ме заведе при Призрак. Информация, иска да каже. Улики.
— Да ги откраднеш ли? — попита Коу.
— Ами да — отвърна невъзмутимо Ли.
— Защо така, дребосъко? — попита заплашитено Делрей.
— Трябва го хване сам. Щото вие няма ми разреши да помагам, нали? Просто ме върне. А аз иска го арестува. Да „спипа“. Нали така, „спипа“?
— Точно така, няма да ти разрешим да помагаш — каза Коу. — Може да си ченге в Китай, но тук си един шибан незаконен имигрант. Наистина ще те пратим обратно.
Очите на Сони Ли проблеснаха гневно; той пристъпи заплашително към много по-високия Коу. Селито въздъхна и го дръпна за ризата:
— Без глупости.
Развеселен от дръзкото държане на китаеца, Коу посегна към белезниците:
— Ли, арестувам те за незаконно влизане в САЩ… Линкълн Райм обаче го прекъсна:
— Не, — трябва ми.
— Какво? — изрече потресено агентът.
— Ще работи като консултант. Като мен.
— Невъзможно.
— Човек, който си създава толкова много неприятности, за да залови един престъпник, заслужава да участва в екипа.
— Аз със сигурност помогне, Лоабан. Много.
— Как ме нарече?
— „Лоабан“ — повтори Ли. — Значи „шеф“. Трябва ме остави. Аз може помогне. Знае как мисли Призрак. С него идва от един свят. Аз като дете бил в банда. И прекарал много време под прикритие по докове на Фуджоу.
— Няма начин — изръмжа Коу. — За Бога, той е незаконен. Само да му обърнем гръб, ще търти да бяга, ще се натряска и ще иде в някоя игрална зала.
Райм се запита дали няма да наблюдават демонстрация по кунгфу, но този път Ли не обърна внимание на Коу и заговори спокойно:
— В моя страна има четири типа хора. Не богати и бедни като тук. В Китай това, кое прави, по-важно от пари, кои има. И знае ли коя най-голяма чест? Да работи за своя страна, за свой народ. Аз дяволски добро ченге.
— Всички са подкупни там — измърмори Коу.
— Аз не подкупен, ясно? — Ли се усмихна. — Поне не в така важно разследване.
— И откъде да знаем, че не е от хората на Призрака? — попита Коу.
Ли се изсмя:
— Да, а откъде знае, че ти не от тях?
— Майната ти! — изръмжа Коу; беше бесен.
Проблемът на младия агент, прецени Райм, бе в прекалената му податливост на емоции, която му пречеше да си върши добре работата. Криминологът често долавяше нотка на презрение в гласа му, когато говореше за „незаконните“. Той явно смяташе нелегалното влизане за федерално престъпление и на няколко пъти бе намекнал, че емигрантите се водят от алчност, не от стремеж към свобода и демокрация.
Освен това бе обезпокоително обсебен от желанието да залови Призрака. Преди няколко години Коу беше работил под прикритие в Тайпе, столицата на Тайван, със задача да разкрива трафиканти на хора. По време на разследването на Призрака една от информаторките му изчезнала и вероятно е била убита. По-късно се разбрало, че жената имала две малки деца, но толкова се нуждаела от пари, че била готова да шпионира Призрака. ИНС никога не би я използвала за информатор, ако знаеше, че има деца. Коу бил отстранен от служба за шест месеца. Оттогава и това маниакално желание да залови Призрака.
За да бъде добър полицай обаче, човек трябва да потиска тези лични чувства. Безпристрастността е жизненонеобходима. Както и игнорирането на мисълта за смъртта. „Забрави мъртвите!“
— Я се успокой — намеси се Делрей. — Ли остава, докато го иска Линкълн. Погрижи се за това, Коу. Обади се в Държавния и уреди някаква временна виза, става ли?