Със самосъжаление нищо нямаше да постигне. Оставаше му единствено да се надява, че онова, което се говореше за живота тук, е истина, а не легенда — че Красивата страна действително е земя на чудесата, където злото винаги се наказва, където и най-тежките недостатъци на телата ни се оправят и където щедрата свобода дарява на изстрадалите сърца покой.
16.
В 13.30 този следобед Призрака вървеше бързо през Китайския квартал, с наведена глава, както винаги се придвижваше, за да не го познаят.
За повечето бели, разбира се, той бе невидим, поредният жълт. Белите американци не правеха разлика между китайци, виетнамци, японци или корейци. Сред китайците обаче чертите му изпъкваха, а той бе решен да остане незабелязан. Веднъж беше подкупил един висш полицейски служител в Хонконг с 10 000 в зелено, за да премахне снимката му от арестуването при едно леко сбиване. Дори архивът и Отделът за разузнаване на престъпността на Интерпол нямаха достатъчно ясна негова снимка (знаеше, защото бе накарал един хакер от фуджоу да проникне в системата на Интерпол през уж сто процента сигурната им защита).
Затова обикновено вървеше бързо, с наведена глава.
Обикновено, но невинаги.
Обичаше да гледа жените, красивите, младите, сладострастните, стройните, игривите, предизвикателните, скромните. Чиновничките, момичетата, домакините, бизнесдамите, туристките. Азиатки и бели, нямаше никакво значение. Искаше нечие тяло под своето, някоя да стене от удоволствие или болка (това също нямаше значение), докато се отпуска и издига над нея, докато стиска здраво косата й…
Една жена със светлокестенява коса мина покрай него, бяла. Той забави крачка и остави аромата на парфюма й да го обгърне. Изпитваше истински глад — макар да си даваше сметка, че не копнее точно за тази, а за своята Индао.
Нямаше време обаче да фантазира. Беше стигнал търговското дружество, където го чакаха турците. Призрака плю на тротоара до отворения главен вход и влезе. Качи се на горния етаж. Време беше да свърши малко работа.
Завари Юсуф и другите двама в големия офис. Не беше трудно (няколко телефонни обаждания, една заплаха и един подкуп) да открият мъжа, който сега седеше, нервен, аха-аха да се облее в сълзи, на стола пред бюрото.
Когато Призрака влезе, Джими Ма сведе очи към пода. Трафикантът издърпа един стол и седна небрежно до него. Взе спокойно ръката на Ма — жест, не много обичаен за китаец. Почувства треперенето на бизнесмена и пулса му.
— Не знаех, че са дошли с „Дракона“. Не ми казаха! Кълна се. Излъгаха ме. Когато дойдоха, дори още не знаех за кораба. Тази сутрин не бях гледал новините.
Призрака продължи да държи ръката на събеседника си, стисна леко, но запази мълчание.
— Ще ме убиете ли? — попита Ма едва чуто. Сетне повтори въпроса си, макар Призрака да го беше разбрал ясно.
— Чан и Ву. Къде са? — Призрака стисна малко по-силно ръката на бизнесмена и получи приятно стенание за усилието си. — Къде?
Ма погледна тримата турци. Сигурно се чудеше какви ужасни оръжия носят — ножове, гароти или пистолети.
В крайна сметка лекото стискане на Призрака бе достатъчно за развързването на езика му.
— На различни места. Ву Цичен е в един апартамент в Китайския квартал. Един мой агент му го уреди.
— Адресът?
— Не го знам. Кълна се! Агентът ми обаче знае. Той ще ви го каже.
— Къде е този агент?
Ма бързо изрецитира името и адреса.
— А другите?
— Сам Чан заведе семейството си в Куинс.
— Куинс ли? Къде?
Призрака стисна особено нежно ръката на другия мъж. За миг си представи, че докосва гърдите на Индао. Ма кимна към бюрото:
— Там! Записал съм го.
Призрака вдигна листчето, прочете адреса и го прибра. Пусна ръката на шефа на тонга и бавно потърка палец в потта, останала от дланта на Ма върху неговата.
— Няма да кажеш на никого, че съм питал за тях — прошепна.
— Не, не, разбира се. Призрака се усмихна:
— Направи ми услуга, за което съм ти благодарен. Сега съм ти задължен. И ще ти се отблагодаря веднага с друга услуга.
Ма помълча, сетне попита предпазливо:
— Услуга ли?
— С какво друго се занимавате, господин Ма? В какво друго сте замесен? Помагате на имигрантите и каналджиите. Нямате ли обаче и салони за масаж?
— Имам няколко. — Ма се поуспокои, обърса длани в панталона си. — Повече се занимавам с хазарт.
— А, хазарт, разбира се. Много хазарт има в този квартал. Аз обичам да залагам. А ти?
Ма преглътна тежко и обърса лице с бяла кърпичка:
— Не обичаме ли всички да залагаме? Да, да.
— Кажи ми тогава: кой заплашва игралните ти заведения? Друг тонг? Някоя Мейгуо банда? Полицията? Мога да поговоря с някои хора. Имам връзки на всички нива на властта. Гласът ми се чува много високо. Мога да се погрижа никой да не ти създава неприятности.