— Ще видя какво мога да направя, но не очаквайте чудеса — заключи Райм.
Два дни по-късно отново ги повика. Том подаде куфарчето на агент Коу.
— Имаше ли нещо полезно? — заприпира младият мъж.
— Абсолютно нищо. Французите очевидно са пълни непрокопсаници в събирането на веществени доказателства. Поне тези жандарми, или както там ги наричат.
— Мамка му! — изръмжа Делрей. — Нямаме късмет.
Точно тази реплика очакваше Райм. Той отпусна глава на удобната възглавница, която Том бе прикрепил за инвалидната количка, и заговори:
— Призрака и двайсет-трийсет нелегални китайски емигранти са на борда на „Фуджоуския дракон“, от фуджоу, провинция фудзян, Китай. Това е седемдесет и два метров товарен кораб с два дизелови двигателя, седемчленен екипаж и капитан Сен Дзидзън (Сен е фамилното му име), 56-годишен. Отпътували са преди четиринайсет дни от Виборг, Русия, в 8.45 часа местно време и сега, според изчисленията ми, трябва да са на около триста мили от нюйоркското крайбрежие. Целта им са доковете в Бруклин.
— Как, по дяволите, измислихте всичко това? — възкликна Коу; Селито, макар и свикнал с невероятните способности на Райм, се разсмя гръмогласно.
— Много просто. Предположих, че смятат да дойдат от изток, иначе щяха да потеглят от самия Китай. Имам приятел в московската полиция — криминолог, с когото сме написали няколко общи статии. Помолих го да се обади във всички пристанища в Западна Русия. Не са толкова много, колкото би помислил човек. Той успял да се добере до митническите документи на всички китайски и тайвански кораби, вдигнали котва през последните три седмици. Прегледахме ги заедно за няколко часа. Между другото, натрупа ви се доста тлъста телефонна сметка. О, казах му да включи и хонорара си за преводачески услуги. Аз на негово място бих го направил.
След кратка пауза криминологът продължи:
— Открихме само един кораб, който е заредил достатъчно гориво за плаване от 8000 мили, макар в документите да бяха заявили, че ще пътуват само 4400. Горивото ще им стигне от Виборг до Ню Йорк и после обратно до Саутхемптън, където да презаредят. Изобщо нямат намерение да акостират в Бруклин. Оставят Призрака и емигрантите и веднага потеглят към Европа.
— Може би в Ню Йорк горивото е прекалено скъпо — предположи Делрей.
Райм вдигна рамене — един от малкото жестове, които позволяваше парализираното му тяло.
— В Ню Йорк всичко е прекалено скъпо. Има обаче още нещо: според митническата декларация „Драконът“ превозва индустриална техника за Америка. Всеки капитан обаче е длъжен да спомене и газенето си — за да е сигурно, че няма да заседне в някое плитко пристанище. Газенето на „Дракона“ е три метра. Напълно натоварен кораб с неговите размери обаче трябва да гази поне на седем метра и половина. Значи е празен. На борда са само нелегалните емигранти на Призрака. Казвам двайсет-трийсет емигранти, защото са взели провизии за толкова души, докато, както споменах, екипажът се състои само от седем.
По-късно същия ден един спътник засече „Дракона“ на около 280 мили от брега, точно както беше предрекъл Райм. Силна буря по Източното крайбрежие на САЩ бе забавила кораба. Както изглеждаше, щеше да акостира на Лонг Айлънд малко преди зазоряване във вторник. Правата на Бреговата охрана за спиране на чужди кораби в международни води обаче са ограничени. Могат да проверяват плавателни съдове под американски флаг, а също и такива „без флаг“ — нерегистрирани и с фалшива регистрация. Задържането на кораб с изрядни документи извън американските териториални води обаче е в разрез с международните спогодби, а „Фуджоуският дракон“ е безспорно собственост на Китайската народна република. Прокуратурата бе загрижена, че съдът може да обяви ареста на Призрака за незаконен, ако бъде извършен в открито море. Затова бе решено да изчакат да навлезе в американски териториални води.
Катерът на Бреговата охрана, „Евън Бригант“, с екипаж от 25 моряци, въоръжен с две леки картечници и едно 80-милиметрово оръдие, беше приведен в бойна готовност, но остана на разстояние, за да не бъде засечен от радара на „Дракона“.
Сега обаче китайският кораб се намираше в американски води и „Евън Бригант“ го преследваше. Планът бе да установят контрол над „Дракона“ и да арестуват Призрака, помощника му и екипажа. Бреговата охрана щеше да закара плавателния съд в пристанището на Порт Джеферсън, Лонг Айлънд, откъдето емигрантите да бъдат прехвърлени във федерален център за задържане и там да изчакат депортиране или разглеждане на молбите им за политическо убежище.
През цялото време държаха връзка с патрулния катер. — Агент Делрей? Тук капитан Рансъм от „Евън Бригант“.