— Да, господине, да. Няма ли винаги проблеми? Не ми ги създават обаче китайците, нито полицията. Италианците. Защо създават толкова неприятности? Не знам. Младите, те взривяват заведенията ни, бият клиентите ни, ограбват ни.
— Италианците — промърмори Призрака. — Как им викаха? Има едно обидно име… Не мога да се сетя.
— Wops — каза Ма.
— Wops.
— Това е измислено за хора от вашия бранш.
— От моя ли?
— Емигрантския. Wop е съкратено от without passport, „без паспорт“. Преди години италианските незаконни емигранти били наричани така. Много е обидно, също както „жабар“.
Призрака се огледа, намръщи се.
— Имате ли нужда от нещо, господине?
— Имаш ли дебел маркер? Някаква боя може би.
— Боя ли? — Ма проследи погледа на Призрака. — Не, но мога да се обадя на секретарката ми от долния етаж. Ще я накарам да донесе. Каквото искате. Всичко.
— Чакай, няма нужда. Дойде ми друго наум.
Селито отмести мобилния телефон от ухото си и обяви:
— Имаме труп в Китайския квартал. Говоря с един детектив от Пети район.
И отново вдигна телефона.
Райм го погледна тревожно. Дали Призрака бе намерил и убил поредния от емигрантите? Кого? Чан, Ву? Бебето? Селито обаче затвори и каза:
— Не изглежда свързано с Призрака. Жертвата се казва Джими Ма.
— Знам го — намеси се Еди Дън. — Шеф е на тонг. Коу кимна:
— И аз съм слушал за него. Не е по трафика, но от време на време се занимава с официални посрещания.
— Какво означава това? — попита раздразнено Райм.
— Когато незаконните дойдат в Китайския квартал, някой ги устройва: намира им жилище, дава им малко пари. Казваме му официално посрещане на незаконните. Повечето посрещачи работят за трафикантите, но има и независими. Като Ма. Изгодата обаче не е много голяма. Ако иска много пари, човек се занимава с наркотици, хазарт и публични домове. Това прави и Ма. Е, очевидно вече е минало.
— Защо мислиш, че не е свързано с Призрака? — попита Райм.
— На стената зад бюрото до трупа имало надпис — обясни Селито. — „Наричате ни жабари, взимате ни домовете.“ Между другото, написано е с кръвта на Ма.
— Между мафиотите от трето поколение и тонговете има постоянно съперничество — вметна Дън. — Китайците започнаха да се занимават с хазарт и публични домове, от време на време с наркотици, и направо изритаха италианците от Манхатън.
Демографията на организираната престъпност бе също толкова непостоянна като тази на самия град.
— Както и да е, хората от „Дракона“ ще се постараят да се скрият колкото може по-бързо — каза Коу. — Няма да използват тъй известна личност като Ма.
— Освен ако не са отчаяни — намеси се Сакс. — А те са. — Тя погледна Райм. — Може би Призрака е убил Ма и го е направил да изглежда като мафиотско убийство. Да извърша ли оглед?
Райм се замисли. Да, бегълците бяха отчаяни, но криминологът бе станал вече свидетел на находчивостта им, особено на Сам Чан. Да се обърнат към човек като Ма, означаваше твърде много следи.
— Не можем да правим оглед на всяко убийство в Китайския квартал — каза той. — Предайте на този, който се занимава със случая в Пети район, да ни изпрати веднага доклад. — След това се обърна към Еди Дън: — Свържи се с Делрей и Пийбоди във федералната сграда. Кажи им за убийството.
— Слушам.
Делрей беше отишъл в центъра, за да уреди изпращането на допълнителни агенти от двата нюйоркски района на ФБР — Южния и Източния, в които влизаха Манхатън и Лонг Айлънд. Стремеше се да издейства и изпращането на специален тактически отряд, което не се харесваше на началниците от Вашингтон; отрядът се използва главно при отвличане на заложници и окупиране на посолства, не за преследвания. Въпреки това Райм знаеше, че на Делрей трудно се отказва и ако някой успее да издейства Специалния отряд, това бе той. Райм се приближи с количката до уликите и бялата дъска. Нищо, нищо, нищо…
„Какво още можем да направим? — запита се той. — Коя възможност не сме използвали пълноценно?“
— Да се занимаем по-подробно с кръвта. Линкълн Райм обожаваше кръвта като инструмент за разследване. Тя се откриваше лесно, залепваше по всякакви повърхности и запазваше важната си информация като улика с години.
Използването на кръвта в криминалните разследвания всъщност отразява самата история на криминологията.
Най-ранните усилия (в средата на деветнайсети век) за използването на кръвта като веществено доказателство били съсредоточени предимно върху класифицирането й, тоест определянето дали дадено вещество е наистина кръв, или просто кафява боя. След петдесет години кръвните проби вече се идентифицират, определя се дали са човешки, или животински. Не след дълго детективите започват да търсят начин да ги диференцират — да ги разделят на отделни типове. Учените помагат, като създават системите за определяне на кръвни групи (системата А, В, О, както и MN и Rh). През шейсетте и седемдесетте криминолозите се стремят към следващата стъпка — конкретизирането на кръвните проби, тоест определянето на индивида, от който произхождат, както при пръстовите отпечатъци. Отначало това се правело по биохимични методи — определяне на ензими и други белтъци. Истинското конкретизиране става възможно едва с анализите на ДНК.