— Страх има предвид. Всичко е в кръв. И парчета месо.
Сакс присви очи, но не от ужас; просто когато сви крак, за да обуе костюма за огледи, артритните й стави започнаха да недоволстват.
— Говорихме с осем души в сградата… — каза Бединг или Сол.
— … и околността. В този случай има дори повече нечули и неразбрали от обикновеното.
— Да, повечето дори са били споходени от моментна слепота.
— Според нас се е разбрало, че това е дело на Призрака, и всички са се подплашили. Никой не иска да ни съдейства. Най-многото, което можахме да измъкнем, е, че двама или…
— … трима, или четирима…
— … души, вероятно мъже, разбили вратата на склада.
— И в продължение на десет минути се чували адски писъци. После два изстрела. След това тишина.
— Майката на момичето се обадила на диспечерите.
— Когато патрулът пристигнал обаче, всички вече се били измели.
Сакс огледа страничната пряка и главната улица пред сградата. Както се беше опасявала, дъждът бе унищожил всяка надежда за откриване на следи от гумите на колата на Призрака и помощниците му.
— Кой е влизал? — попита тя детектива от Пети район.
— Само един униформен — за да види дали жертвата е още жива. Разбрахме, че искате местопрестъплението да е колкото се може по-непокътнато, затова не допуснахме дори съдебния лекар.
— Добре. Искам да видя полицая, който е влизал.
— Ще го намеря.
След малко детективът се върна, придружаваше го жена в униформа.
— Аз влязох първа. Искали сте да ме видите.
— Само обувката ви.
— А, добре.
Полицайката свали едната си обувка и я подаде на Сакс, която я засне и записа размерите на подметката, за да може да различава следите й от стъпките на Призрака и помощниците му. След това върза гумени ленти през своите подметки, за да разпознава и собствените си следи. Вдигна очи и забеляза Сони Ли до входа на склада.
— Извинявайте, може ли да се дръпнете?
— Да, да, Хонсе. Голямо помещение. Човече, има много обикаля. Но ти знае Конфуций?
— Всъщност не — отвърна тя и опита да се съсредоточи върху работата си.
— Той пише: „И най-дълго пътуване трябва започне с една първа стъпка.“ Май той го написал. Може друг. Аз чете Майки Спилейн повече от Конфуций.
— Бихте ли изчакали там, полицай Ли? — Викай ми Сони.
Той се отдръпна и Сакс влезе в склада. Беше си сложила слушалките на радиостанцията и сега я включи.
— Полицай пет-осем-осем-пет до Централа, Искам връзка по линия К.
— Разбрано, пет-осем-осем-пет. Кой номер?
Сакс даде телефонния номер на Линкълн Райм и след малко чу гласа му:
— Сакс, къде си? Вече на местопрестъплението? Ако не, защо? Трябва да действаме бързо.
Както винаги — и по необясним начин — нетърпеливият му глас й вдъхна увереност. Тя огледа помещението.
— За Бога, Райм, тук е голяма бъркотия!
— Разкажи. Опиши ми първо разположението.
— Склад и офис в едно помещение. Десет на петнайсет метра, приблизително, офисният участък е около три на шест. Няколко бюра…
— Няколко ли? Две, осемнайсет? Райм ненавиждаше неточните данни.
— Извинявай. Четири метални бюра, осем стола, не, девет — единият е преобърнат. Онзи, за който бе завързан измъчваният и убит Тан.
— Метални рафтове с кашони, вътре има хранителни продукти. Консерви и пакети в целофан. Пратки за ресторанти.
— Добре, Том е готов да пише. Готов си, нали, Том? Пиши с големи букви, за да виждам. Онези думи там, не мога да ги прочета. Ще трябва да ги препишеш по-едро. Добре, добре… Започвай огледа, Сакс.
Тя започна.
„Една стъпка… най-дългото пътуване.“
За двайсет минути постепенно напредване обаче не откри нищо съществено. Намери две гилзи, които изглеждаха същите като онези от пистолета на Призрака от плажа. Нищо обаче, от което да си направят изводи за скривалището му. Никакви фасове, никакви клечки кибрит, никакви отпечатъци — нападателите бяха носили кожени ръкавици.
Тя огледа тавана и подуши въздуха — две от важните стъпки в огледите според Райм, — но не установи нищо, което да й е от помощ. Гласът на Райм изгърмя в ухото й и тя подскочи.
— Говори, Сакс. Не обичам, когато мълчиш.
— Тук е голяма бъркотия — повтори тя.
— Това го чух. Голяма бъркотия. Не ни казва много, не мислиш ли? Дай подробности.
— Всичко е разместено, чекмеджетата са отворени, постерите от стените са скъсани, вещите от бюрата са на пода, статуетки, аквариуми, чаши — всичко е изпотрошено.
— При борба ли?
— Не мисля.
— В търсене на нещо определено?
— По-скоро вандализъм.
— Какви са им подметките?
— Всичките са гладки.