Той взе ръката й, разгледа нагризаните й нокти и възпалената кожа. Обикновено тя се стараеше да не показва лошите си навици, но сега изобщо не се смути.
— В Китай лекарите гледат, докосват и говорят, за да определят какво измъчва пациента. Важно е да се познава мисленето на болния: дали е щастлив, тъжен, разтревожен, амбициозен, смутен. — Той се вгледа внимателно в очите й. — Тук има още дисхармония. Вие искате нещо, което не можете да имате. Или си мислите, че не можете да го имате. То създава проблемите ви.
Сун кимна към ноктите й.
— Каква хармония искам?
— Не знам. Може би семейство. Любов. Усещам, че родителите ви са мъртви.
— Баща ми.
— Трудно ви е да го приемете.
— Да.
— А мъжете? Имате ли проблеми с мъжете?
— В училище бягаха от мен — карам твърде бързо за повечето.
Бе казано като шега, макар че беше вярно. Сун не се засмя.
— Продължавайте — подкани я той.
— Като манекенка повечето мъже се страхуваха твърде много, за да ме поканят на среща.
— Как може мъж да се уплаши от жена? — попита искрено изненадан Сун. — Това е все едно ин да се уплаши от ян. Нощта и денят. Те не бива да се състезават; трябва да се допълват.
— Другите пък, които бяха достатъчно смели, за да ме поканят, искаха горе-долу само едно.
— А, онова нещо.
— Да, онова.
— Сексуалната енергия е много важна, една от най-важните части на ки — духовната енергия. Тя обаче е полезна само когато идва от хармонична връзка.
Тя се изсмя мислено: „Ето ти покана за първа среща. «Интересувате ли се от хармонична връзка?»“ След глътка чай Сакс продължи:
— Живях известно време с един мъж. От бранша.
— От какво?
— Искам да кажа, че и той беше полицай. Беше добра връзка. Пълноценна, предизвикателна, бих казала. Срещахме се на стрелбището и се съревновавахме. Само че го арестуваха. Взимал рушвети. Разбирате ли?
Сун се изсмя:
— Живял съм в Китай, разбира се, че знам какво е рушвет. А сега — добави — сте с този човек, с когото работите.
— Да.
— Може би това е източникът на проблема — каза тихо Сун и се вгледа по-внимателно в лицето й.
— Защо мислите така? — смути се Сакс.
— Бих казал, че вие сте ян — онази страна на планината, която се огрява от слънцето. Ян е светлина, движение, увеличение, възбуждане, начало, меко, пролет и лято, раждане. Това очевидно сте вие. Изглежда обаче, че съдържате и света на ин. Това е сенчестата страна на планината. Означава затвореност, тъмнина, вглъбеност, твърдост и смърт. Това е краят на нещата, есен и зима. — Той замълча, после добави: — Мисля, че дисхармонията е в това, че не сте вярна на природата на ян. Допуснали сте ин да проникне прекалено навътре в живота ви. Възможно ли е това да е проблемът?
„Току-що говорих с лекаря на Линкълн Райм.“ „Да?“
„Трябва да обсъдим нещо.“ Тя се замисли за миг.
— Може би… защото съм жена с мъжка професия.
— Може би — засмя се той.
Мобилният й телефон иззвъня и тя подскочи. Когато посягаше към апарата, забеляза, че Сун е поставил длан върху нейната. Докато вдигаше телефона към ухото си, той отдръпна ръката си.
— Ало?
— Полицай, къде, по дяволите, се губиш? Беше Лон Селито.
Не й се искаше да му казва, но погледна патрулната кола навън и реши, че може би полицайте в нея са уведомили детектива за местонахождението й. Затова отговори:
— С Джон Сун.
— Защо?
— Трябваше да проверя някои неща.
Не беше лъжа, помисли си. Поне не съвсем.
— Добре, но приключвай. Трябваш ни тук, у Райм. Имаме улики за изследване.
„Господи! Какво толкова си се вкиснал?“
— Веднага идвам.
— Постарай се — тросна се Лон. Тя затвори и се обърна към Сун:
— Трябва да вървя.
— Намерихте ли Сам Чан и останалите от кораба? — с надежда попита лекарят.
— Още не.
Тя се надигна и Сун побърза да каже:
— За мен ще е чест, ако се върнете, за да продължа лечението.
— Да, ще ми бъде приятно.
Сун побутна торбичката с билки и хапчетата към нея.
19.
— Надявам се, че не сме прекъснали нищо важно, полицай — каза кисело Лон Селито, когато Сакс влезе в стаята на Райм.
Тя понечи да попита детектива какво означава това, но Райм започна да души въздуха.
— Помниш ли книгата ми, Сакс? „Криминологът не бива да слага парфюм, защото…
— … миризми, неприсъщи на местопрестъплението, могат да подпомогнат идентифицирането на индивиди, присъствали там.“
— Добре.
— Това не е парфюм, Райм.
— Тамян може би?
— Срещнах се с Джон Сун в един ресторант под апартамента му. Имаше ароматизиращи пръчици.
— Щипе носа — заключи Райм.