— Много е важно — намеси се Сакс. — Тези десет души, свидетелите… Призрака ще ги избие, ако не ги намерим преди него.
— Разбира се — отвърна съчувствено Кай. — Ще направя каквото мога. Щом шофьорът ви ме върне, започвам проучването.
— Благодаря — каза Сакс.
Селито също кимна в знак на благодарност.
Кай стана и се ръкува с членовете на екипа, но за разлика от повечето гости, когато се обърна към Райм, ръката му дори не потрепна. Вместо това просто кимна, което говореше за доста по-голям самоконтрол и интелигентност, отколкото личеше от разсеяното му поведение.
Райм се радваше, че такъв човек им помага.
Когато Кай се отдалечаваше към вратата обаче, Сони Ли го спря рязко:
— Тин!
— Каза „чакай“ — обясни шепнешком Еди Дън на Райм. Кай се обърна намръщен. Ли се приближи до него и заговори насечено. Председателят на тонга му отвърна рязко.
Райм се уплаши, че ще се стигне до бой.
— Хей, какво правиш? — викна Селито.
Ли не му обърна внимание и зачервен, продължи да обсипва Кай с порой от думи. Председателят на тонга замълча и сведе глава.
Райм стрелна с поглед Дън. Младият мъж сви рамене:
— Прекалено бързо говорят. Не мога да ги следя.
Ли заговори по-спокойно и Кай започна да кима и да отговаря. Накрая Ли зададе някакъв въпрос, председателят на тонга протегна ръка и двамата се здрависаха.
Кай отново кимна кратко на Райм с напълно безстрастно лице и излезе.
— Какво, за Бога, беше това? — поинтересува се Сакс.
— Защо го оставили си тръгне? — обърна се с упрек Ли към Райм. — Нямало ви помогне.
— Напротив, щеше.
— Не, не. Няма значение какво казва. Защо ни помага? Това опасно. Той има семейство, не иска близки пострадат. Не получава нищо от вас. Не може го заблуди с лимузина. — Ли разпери ръце. — Знае, че губернатор няма общо.
— Ама нали каза, че ще ни помогне — възрази Селито.
— Китайци не обича казва „не“ — обясни Ли. — По-лесно намери извинение или каже „да“ и после забрави. Кай щял се върне в кабинет и забрави за нас, иска да каже. Той казал, че помогне, но всъщност имал предвид „мей-йо“. Знае какво е „мей-йо“? Значи „няма ви помогне“; „махай ми се от глава“.
— Ти какво му каза? За какво се карахте?
— Не, не, не се карали. Преговаряли. Сеща се, бизнес. Сега потърси ваши малцинства. Наистина.
— Защо? — поиска да разбере Райм.
— Защото му плати.
— Какво? — намеси се Селито.
— Не толкова много. Само десет хиляди. Долар, не юан.
— Няма начин! — скочи Алън Коу.
— Мили Боже! — възкликна Селито. — Нямаме толкова в бюджета.
Райм и Сакс се спогледаха и се разсмяха. Ли изсумтя:
— Вие голям град, вие богати. Има силен долар, Уолстрийт, Световна търговска организация. Хей, отначало Кай искал много повече!
— Не можем да платим… — започна Селито.
— Хайде, Лон — прекъсна го Райм, — нали имате резервен фонд. Пък и операцията е федерална. ИНС ще даде половината.
— Аз не мога да направя нищо — каза Коу и прокара нервно пръсти през рижата си коса.
— Добре, аз ще подпиша — заключи Райм и агентът примигна; не знаеше дали е уместно да се изсмее. — Обадете се на Пийбоди. Ще включим и Делрей. — Обърна се към Ли. — Какви са условията?
— Направил добра сделка. Първо информация, после плаща. Разбира се, в брой.
— Разбира се.
— Добре, има нужда от една цигара. Може малко почивка, Лоабан? Трябват цигари. В тази страна продава пълни боклук. Няма никакъв вкус. Също трябва яде.
— Давай, Сони. Заслужи си го.
Когато китайският полицай излезе от стаята, Том попита:
— Какво да запиша в таблицата? — Кимна към бялата дъска. — За Кай и тонговете.
— Не знам — отвърна Сакс. — Бих казала: „Проверка на отнесени предположения“. Линкълн Райм обаче имаше по-добро предложение:
— Какво ще кажете за: „Предполагаеми съучастници от китайско етническо малцинство. Проверка на възможностите.“
Призрака караше крадения „Шевролет Блейзър“ през Куинс на път за апартамента на Чан.
Докато шофираше — внимателно, както винаги, той размишляваше за смъртта на Джери Тан. Не беше допускал нито за миг, че може да го остави ненаказан за предателството. Нито пък — че може да отложи отмъщението. Според конфуцианската философия предателството към по-висшестоящите е най-лошото престъпление. Тан го беше изоставил на Лонг Айлънд — положение, от което се бе измъкнал само благодарение на късмета да намери кола със запален двигател пред ресторанта на плажа. Затова изменникът трябваше да умре, и то мъчително. Призрака си припомни легендата за император Джоу Син от династията Шан. Веднъж той надушил измяна у един свой васал, затова заповядал синът на предателя да бъде заклан, сготвен и сервиран за вечеря на баща си. Призрака смяташе това за напълно оправдано, да не говорим за удовлетворението от справедливото наказание. На една пряка от апартамента на Чан Призрака спря на улицата.