Призрака притискаше своя „Модел 51“ до страната си.
Топлият метал, миришещ на смазка, му вдъхваше сигурност. Да, искаше да има ново оръжие, нещо по-голямо и надеждно — „Узи“ или „Берета“ като тези, които бе изгубил в „Дракона“. Този пистолет обаче му носеше късмет,
имаше го от години. Вярваше, че му носи късмет, заради начина, по който се беше сдобил с него: когато отиваше да се помоли в един храм край Тайпе. Някой бе съобщил на властите, че е вътре, и двама полицаи го спряха на стълбите. Единият обаче се поколеба да извади оръжието си в будистки храм и го изпусна на тревата. Призрака грабна пистолета, застреля двамата млади полицаи и избяга.
От този ден пистолетът му служеше като талисман, подарък от бога стрелец И.
Откакто Кашгари бе влязъл в апартамента, имаше вече час. Магазините наоколо бяха затворили — въоръжените охранители се бяха прибрали и тротоарите бяха пусти. Време беше да действа, помисли си Призрака и се протегна. Беше се уморил да чака. Юсуф и другият турчин — също. Все се оплакваха, че били гладни, но Призрака подозираше, че тук дори някои ресторанти и закусвални имат камери, и не искаше да бъде заснет заради нещо толкова прозаично като храна. Щеше да се наложи…
— Гледайте — прошепна той.
На съседната пряка двама души слязоха от едно такси. Държаха главите си наведени. Семейство Ву. Призрака ги позна по евтините анцузи. Те платиха на шофьора и влязоха в аптеката на ъгъла, мъжът подкрепяше съпругата си през кръста. Ръката й бе в гипс или превързана с дебел слой бинт. Мъжът носеше пазарска чанта.
— Пригответе маските. Проверете оръжието. След пет минути двамата Ву излязоха от аптеката. Движеха се толкова бързо, колкото им позволяваше състоянието на жената. Призрака се обърна към единия от турците:
— Стой в колата и не гаси двигателя. Ние с него… — кимна към Юсуф — ще последваме Ву вътре. Ще ги набутаме в апартамента и ще затворим вратата. Ще използваме възглавници за заглушители. Искам да вземем дъщерята. Ще я задържим известно време.
„Индао ще ми прости тази малка изневяра“, помисли цинично.
Двамата Ву бяха на около пет метра от вратата на жилището си, движеха се бързо, с наведени глави, неподозиращи, че боговете на смъртта ги дебнат.
Призрака извади телефона си и се обади на турчина в апартамента. — Да?
— Ву идват. Къде са децата?
— Момчето е в банята. Момичето е с мен.
— Щом влязат в уличката, ще ги хванем.
Той изключи телефона — за да не иззвъни случайно в неподходящия момент. Призрака и Юсуф нахлузиха маските. Другият турчин се настани зад волана.
Двамата Ву приближаваха входа.
Призрака слезе от колата и тръгна към жертвите си.
„Страхувай се, за да бъдеш смел.“
23.
Двамата Ву на прага.
Децата в апартамента.
Призрака и Юсуф, с маски на главите и пистолети в ръце, претичаха през Канал Стрийт. Той почувства възбудата, която изпитваше преди всяко убийство. Ръцете му трепереха леко, но щяха да спрат, когато вдигне пистолета.
Отново се замисли за дъщерята на Ву. Щеше да…
В този момент се чу силен гърмеж и един куршум се заби в една паркирана кола зад него. Алармата запищя.
— За Бога! — прозвуча мъжки глас. — Кой стреля? Призрака и Юсуф спряха и приклекнаха. Вдигнаха оръжия и се заоглеждаха за нападателя.
— Мамка му! — чу се друг глас. — Спрете стрелбата! Двамата Ву спряха и залегнаха.
На Призрака му се зави свят.
— Чакай! — изкрещя на Юсуф. Отнякъде долетя глас от високоговорител:
— Кван Ан! Стой. Тук е Имиграционната служба на Съединените щати!
Последва втори изстрел — явно от онзи, който говореше — и страничното стъкло на близката кола се пръсна.
Сърцето му биеше лудо от шока, заотстъпва с вдигнат пистолет и се заоглежда за цели. ИНС ли? Как са разбрали? И къде бяха?
— Това е клопка! — изрева той на Юсуф. — Назад към колата!
На Канал Стрийт настъпи хаос. Последваха още викове, пешеходци и служители от близките магазини тичаха в търсене на прикритие. Напред по улицата вратите на два бели микробуса се отвориха и отвътре изскочиха мъже и жени с черни униформи и оръжия.
И какво беше това? Самите Ву извадиха оръжия! Мъжът измъкна пистолет от пазарската си чанта. Жената — от джоба на анцуга си… Призрака изведнъж си даде сметка, че това изобщо не са семейство Ву. Бяха примамки — полицаи или агенти китайци, преоблечени като емигрантите. Някак си полицията бе открила семейството и беше изпратила тези двамата, за да го подмамят да се покаже.
Призрака стреля пет или шест пъти напосоки, за да принуди нападателите да останат залегнали и да всее паника. Стреля във витрината на един бижутериен магазин, при което към шума и хаоса се присъедини още една алармена сирена.