— Рядка ли е? — поинтересува се Райм.
— Много.
— Чудесно — обяви Райм, обнадежден от новината, и накара Селито и Дън да съберат екип за претърсване от Голямата сграда (Полис Плаза в Долен Манхатън) и Пети район. Започнаха да звънят по болници и клиники за спешна помощ в Китайския квартал, флъшинг и Куинс, за да проверят за китайки, приети с Ку-треска и лошо счупване на ръката.
Само след десет минути им се обади един от полицаите, натоварен с проверката в Долен Манхатън. Китаец завел жена си в една клиника на Китайския квартал; тя напълно отговаряше на описанието — напреднал стадий на Ку-треска, тежки счупвания. Казваше се Ву Йонпин.
Полицай от Пети район — заедно със Сакс и Дън — веднага отидоха в болницата, за да ги разпитат. Семейство Ву, силно уплашени от ареста, казаха къде живеят и че децата им още са в апартамента. Междувременно Райм се обади на Сакс да съобщи, че е получил резултати за някои отпечатъци от убийството на Джими Ма: съвпадаха с други от предишните огледи по случая. Трафикантът бе отговорен и за това престъпление. Когато Ву обясни, че агентът на Ма им е осигурил апартамента, Райм и Сакс си дадоха сметка, че Призрака вероятно знае адреса им.
Тъй като Специалният тактически отряд на Бюрото още не беше изпратен по случая, Делрей, Селито и Пийбоди събраха общ екип и облякоха двама полицаи китайци от Пети район като семейство Ву.
Сега обаче всички усилия бяха отишли на вятъра.
Делрей извика на един агент:
— Нещо за камиона от рибния магазин? Как може никой да не го е видял? Името на шибаната рибарница е написано с големи червени букви отстрани.
Агентът се обади по радиостанцията си и след минута докладва:
— Нищо, сър. Никаква следа от него.
Делрей опипа възела на вратовръзката си, показващ се над бронираната му жилетка.
— Нещо не е наред!
— Какво имаш предвид, Фред?
Агентът не отговори. Запъти се към рибарския магазин. Сакс го придружи. До голямата хладилна витрина пред магазина стояха трима китайци — продавачи, предположи Сакс. Двама полицаи взимаха показанията им.
Делрей се загледа зад тях и погледът му спря върху един старец, който веднага сведе очи към десетина сивкаворозови калкана в щайга с лед.
Делрей насочи пръст към него:
— Той ни каза, че Призрака е откраднал камиона, нали?
— Да, агент Делрей.
— Е, шибанякът ни е метнал!
Делрей и Сакс изтичаха в уличката отзад. Зад съседния магазин, полускрит зад голям контейнер, стоеше камионът на рибарницата.
Върнаха се отпред и Делрей се нахвърли върху стареца:
— Слушай бе, нещастник, казвай какво стана и не ме будалкай. Ясен ли съм?
— Той ме убие — захленчи старецът. — Накара да кажа, че откраднали камион, трима мъже. Допрял ми пистолет в глава. Избягали по улица. Не знам къде.
Делрей и Сакс се върнаха в импровизирания команден пункт.
— Не мога да го виня! Но все пак… — беснееше агентът.
— Значи — предположи тя — са избягали по страничната уличка и са откраднали някаква кола.
— Вероятно. И аз бих направил така. И може би са убили шофьора.
След малко се обади един полицай, за да докладва, че има сигнал за открадната кола. Трима въоръжени и маскирани нападнали един лексус, спрял на червен светофар, накарали возещите се вътре мъж и жена да слязат и изчезнали.
— Защо не са ги убили? — почуди се Делрей.
— Вероятно не са искали да стрелят — предположи Сакс. — За да не привличат вниманието — добави мрачно. — Сетне се обърна към Делрей: — Кой беше? Кой стреля и го подплаши?
— Още не знам. Смятам обаче да разгледам случая със силната лупа.
Не се наложи да търси много дълго. Двама униформени полицаи се приближиха и му съобщиха нещо. Делрей се намръщи. Вдигна поглед и се приближи до Алън Коу.
— Какво, по дяволите, стана? — изрева.
Посмутен, но убеден в правотата си, рижият агент го погледна в очите:
— Трябваше да стрелям. Призрака щеше да застреля примамките, не видя ли?
— Не, не видях. Държеше пистолета си надолу.
— Писна ми да ме поучаваш, Делрей. Така прецених, по дяволите! Ако всички си бяха на местата, щяхме да го заловим.
— Планът беше да го примамим пред къщата, далеч от случайните минувачи, не насред най-оживената улица. — Делрей поклати глава. — Трийсет малки, нищожни секунди — и щеше да ни е в кърпа вързан. — След това кимна към големия „Глок“ на Коу. — И дори в движение, как, по дяволите, пропусна с това чудовище от петнайсет метра? Дори аз щях да го улуча, а стрелям със скапаното си оръжие не повече от веднъж годишно. Мамка му!