Смущението на Коу изчезна и той заяви нахално:
— Реших, че при дадените обстоятелства това е най-правилното решение. Бях загрижен за спасяването на няколко живота.
Делрей измъкна намачканата цигара иззад ухото си и се взря в нея.
— Това е прекалено. Отсега нататък ИНС има само консултантска функция. Никакво участие в операциите!
— Не можеш да направиш такова нещо! — възрази Коу.
— Според йерархията на разследването мога, синко. Още сега отивам в централното управление и ще сторя всичко, за да го уредя. — И се отдалечи бързо.
Качи се в колата си, затръшна вратата и потегли с пълна газ. Сакс се обърна към Коу:
— Някой взе ли децата?
— Деца ли? — попита агентът, явно разстроен от спречкването с Делрей. — А, децата на Ву ли? Не знам. Май не.
Родителите искаха децата да бъдат заведени при тях в болницата колкото може по-скоро.
— Казах за тях в управлението — добави разсеяно Коу.
Сакс предположи, че има предвид ИНС, чиито социални работници се грижеха за децата на нелегалните емигранти.
— Предполагам, че ще изпратят някого да се заеме. Такава е процедурата.
— Не ме интересува процедурата — сопна се Сакс. — Двете деца са съвсем сами, чули са изстрели пред апартамента си. Не мислиш ли, че може би са малко изплашени?
Коу бе изтърпял достатъчно упреци за един ден. Обърна й гръб и се отдалечи към колата си, без да пророни дума. Извади телефона си, запали и също потегли с пълна газ.
Сакс се обади на Райм и му съобщи лошата новина.
— Какво? — гневно възкликна криминологът.
— Един от нашите стрелял, преди да са заели позиция. Районът не бил напълно отцепен и Призрака се измъкнал… Райм, Алън е стрелял.
— Коу ли? — Да.
— О, не.
— Делрей смята да изрита ИНС от случая.
— На Пийбоди няма да му хареса.
— Фред не е в настроение да се съобразява с ничии желания.
— Добре. Крайно време е някой да поеме командването. Започваме да тъпчем на едно място. Това не ми харесва. — След кратка пауза попита: — Жертви?
— Има ранени полицаи и цивилни. Това е. Нищо сериозно. — Тя забеляза Еди Дън. — Трябва да взема децата на Ву, Райм. Ще ти се обадя, като започна огледа.
Тя затвори и се обърна към Дън:
— Имам нужда от преводач. Еди. За децата на Ву.
— Дадено.
Сакс посочи надупчения от куршуми джип и нареди на друг полицай:
— Запечатайте го. След минута идвам за огледа. Полицаят кимна.
Дън и Сакс тръгнаха към апартамента.
— Не искам децата да отиват сами в управлението, Еди — каза тя. — Можем ли да ги убедим да отворят и да ги заведем при родителите им в клиниката?
— Разбира се.
Те изкачиха няколкото стъпала към входа на приземния апартамент. Тротоарът бе покрит с боклук и Сакс знаеше, че стаите са тъмни, вероятно пълни с хлебарки и без съмнение вонят — семейство Ву бе поело толкова рискове само за да може да нарече това мизерно жилище свой дом.
— Кой е номерът? — попита Дън.
— Едно Б.
Той тръгна към вратата.
В същия миг Сакс забеляза, че отвън висят ключове.
Дън посегна към бравата.
— Не! — изкрещя тя и измъкна пистолета си. Твърде късно.
Дън дръпна вратата и отскочи назад. Мургав слаб мъж, стиснал през кръста разплакана девойка, застана на прага.
Държеше я като жив щит, допрял пистолет до врата й.
24.
— Тин, тин! — изкрещя уплашено Еди Дън. Младият детектив вдигна ръце над стърчащата си коса.
Никой не помръдваше. Сакс чуваше множество звуци: хленченето на момичето, свиренето на клаксони от улицата. Отчаяните заповеди на нападателя — на някакъв неразбираем език. Биенето на собственото си сърце.
Тя се обърна настрани, за да представлява по-малка мишена и насочи мерника към онова, което се виждаше от главата му. Правилото бе ясно: колкото и трудна да е ситуацията, никога не се жертвай. Никога не давай оръжието си, никога не го сваляй, никога не позволявай на престъпника да се прицели в теб. Трябва да му дадеш да разбере, че взимането на заложник няма да го спаси.
Престъпникът тръгна напред много бавно, с жест им показа да се махнат от вратата, като продължаваше да говори на неразбираемия си език.
Нито Сакс, нито младият детектив помръднаха.
— Имаш ли жилетка, Дън? — прошепна тя. — Да.
Сакс също носеше — бронирана жилетка с допълнителна защитна пластинка пред сърцето, — но от такова разстояние нападателят можеше лесно да причини сериозни наранявания на незащитените части на тялото. Едно прекъсване на бедрената артерия може да те убие по-бързо от много рани в гърдите.
— Отдръпни се — прошепна тя. — Имам нужда от по-добра видимост.