— Добре — той довърши цигарата и запали нова. — В Китай аз работи така: обикаля насам-там и говори с хора.
Тази вечер бил в три игрални зали. Загубил малко пари, спечелил малко пари, пил малко. При една игра на покер срещнал старец, дърводелец. От фуджоу. Той ми казал за един непознат, кой бил по-рано в заведение. Оплаквал се на всички от жена, че трябвал върши всичка работа, защо тя болна и със счупена ръка. Хвалил се колко пари щял спечели. След това казал, че бил на „Дракон“ и спасил всички. Трябвал да е Ву, дисхармония между черен дроб и далак. Казал, живее наблизо. Аз разпитал и открил къде живее. Много трафиканти осигурява жилища на емигранти. Аз обиколил и разпитал дали някой не видял семейство като Ву, кое се нанесло днес. Намерил сграда, погледнал през прозорец и видял мъж с пистолет. Хей, Хонсе, ти погледнал първо през прозорец?
— Не.
— Може би трябвал направи. Това добро правило. Винаги поглежда през прозорец, преди влезе.
— Трябваше да го направя, Сони. Тя кимна към мъртвия нападател.
— Жалко, че не жив — каза Ли. — Можел от полза.
— Нали не измъчваш наистина хората, за да ги накараш да проговорят?
Китайският полицай се усмихна тайнствено.
— Хонсе, вие как намерили Ву?
Тя му обясни как са използвали данните от кръвта на ранената жена. Ли кимна, впечатлен от досетливостта на Райм.
— А какво станало с Призрак?
Сакс му обясни за прибързания изстрел и бягството на трафиканта.
— Коу ли?
— Да.
— Голямо прецакване… Този човек не харесва. Кога бил в Китай на среща във Фуджоу, ние не му се доверява много. Той не харесва никого от нас. Говорил, като че сме деца, искал сам се разправя с Призрак. Говорил лошо за емигранти. От време на време, кога ни трябвал, не могли го открие. — Спря поглед на белия й костюм и сбърчи чело: — Защо носи това, Хонсе?
— За да не замърсявам уликите.
— Лош цвят. Не трябва носи бяло. В моя страна бяло цвят на смърт, на погребения. Хвърли го. Вземе си червен костюм. В Китай червено носи късмет. Не вземе син. Само червен.
— И с бялото съм достатъчно добра мишена.
— Не добре. Лоши чувства. — Той си спомни една дума. научена по-рано от Дън. — Лоши поличби, иска каже.
— Не съм суеверна — каза Сакс. — Като Райм съм.
— Аз суеверен. Много хора в Китай суеверни. Винаги казва молитви, прави жертвоприношение, реже опашки на демон.
— Какво?
— Казва реже опашки на демон. Демони винаги те следва, затова трябва претича пред някоя бърза кола. Така отрязва опашка на демон и взима негова сила.
— Така няма ли опасност да те блъснат?
— Има.
— Тогава хората не разбират ли, че това не действа?
— Не, просто понякога ти успява отреже опашка, а понякога демон те хваща.
„Да режеш опашката на демона…“
Сакс накара Ли да обещае, че ще стои извън мястото на произшествието — поне докато тя свърши, — след това направи оглед на трупа, на апартамента и накрая на надупчения от куршуми джип на Призрака. Прибра в пликчета и надписа всички улики, след това съблече белия костюм.
Когато с Ли отидоха в клиниката, семейство Ву се беше събрало в болничната стая, охранявана от двама униформени полицаи и една агентка от ИНС с каменно изражение. С помощта на Ли и агентката като преводачи Сакс получи колкото информация можеше. Макар Ву Цичен да не знаеше нищо за скривалището на Призрака в града, хилавият, мрачен мъж й даде някои сведения за Чан, включително името на бебето с тях, Пои, което означаваше „скъпоценно дете“.
Какво прекрасно име, помисли си Сакс.
Тя се обърна към агентката:
— В ареста ли ще ги задържите?
— Да. До разглеждането на молбите им.
— Има ли проблем да ги сложим в някоя от нашите специални квартири?
Нюйоркската полиция имаше няколко силно охранявани къщи в града, които се използваха за защита на свидетели. Арестът на ИНС за нелегални емигранти беше значително по-малко сигурен. Освен това Призрака щеше да очаква, че ще бъдат настанени в заведение за задържане на ИНС и с връзките си можеше да си осигури достъп.
— Няма проблем.
Къщата в Мъри Хил беше свободна. Сакс даде на агентката адреса и името на полицая, отговарящ за квартирата.
Когато двамата с Ли излизаха, агентката от ИНС се обърна към Ву като ядосана начална учителка:
— Защо не си стоите вкъщи? Да си решавате проблемите там. Едва не причинихте смъртта на близките си.
Английският на Ву не беше добър, но той явно я разбра. Стана от леглото на жена си и заръкомаха:
— Не е наша вина!
— Не била ваша вината ли? Кой е виновен тогава?
— Ваша страна!
— Как така?
— Не вижда ли? Вижте! Всички ви пари и богатство, реклами, компютри, „Найк“ и „Ливайс“, гел за коса… Ваши Леонардо ди Каприо, ваши красиви жени. Ваши хапчета за всичко, грим, телевизия! Вие казва на цял свят как има всичко шибано тук! Мейгуо е всичко пари, всичко свобода, всичко безопасност. Казва на всички колко хубаво тук. Вие ни изпраща ваши продукти и взима наши пари, но вие казва: мей-йоу, махай се! Казва, че наши човешки права ужасни, но казва мей-йоу.