Хилавият мъж заговори бързо на китайски, сетне се успокои. Изгледа жената от глава до пети, кимна към русата й коса:
— Какви ваши предци? Италианци, англичани, немци? Те в тази страна първи? А, кажи!
Той размаха гневно ръце и седна на леглото, като положи длан върху ранената ръка на жена си.
Агентката поклати глава, усмихна се снизходително, сякаш удивена, че имигрантът не разбира очевидното.
Сакс остави уплашеното семейство и даде знак на Ли да я последва към изхода на клиниката. Спряха на тротоара, след това претичаха между две засилени таксита. Сакс се почуди дали второто е минало достатъчно близо, за да отреже опашката на демоните, които я преследват.
Сградата и гаражът под нея бяха практически непревземаеми, но покритият паркинг на съседната постройка бе доста по-уязвим.
Терористичните нападения с коли-бомби срещу Световния търговски център и в Оклахома Сити бяха принудили Администрацията на държавните служби да ограничи достъпа до гаража на манхатънската федерал Плаза. Тук работеха толкова много федерални служители, че ако трябва да се проверява всяка кола, влизаща под самата сграда, щяха да се натрупат огромни опашки, затова съоръжението бе достъпно само за най-висши правителствени функционери, а съседното — за всички останали. Разбира се, в допълнителния гараж също имаше система за сигурност, но тъй като се намираше под малка градинка, дори силен взрив нямаше да причини сериозни разрушения.
Всъщност тази вечер, в 21.00, охраната не беше никак добра, защото единственият дежурен наблюдаваше суматохата около една горяща кола на Бродуей. Някакъв стар микробус бълваше пламъци — зрелище, привлякло десетки минувачи.
Едрият пазач бе излязъл от кабината си и гледаше черния дим и оранжевите пламъци, танцуващи във вътрешността на микробуса.
Затова изобщо не забеляза слабия мъж с костюм и дипломатическо куфарче, който мина през входа „Само за коли“ и бързо се качи по рампата в полупразния гараж.
Пришълецът помнеше наизуст номера на колата, която търсеше, и пет минути му бяха достатъчни, за да я открие. Тъмносиният държавен автомобил се намираше много близо до изхода; шофьорът бе избрал това място, защото дойде само преди половин час — много след края на работното време на повечето федерални чиновници.
Както почти всички държавни автомобили — бяха го уверили, — и този нямаше аларма. След като се огледа набързо, мъжът нахлузи ръкавици, мушна една пластинка между прозореца и рамката на вратата, прокара тънка жичка през процепа и отвори ключалката. От куфарчето си извади малък плик. Вътре имаше няколко трийсетсантиметрови жълти пръчки с надписи: „Експлозив. Опасно. Преди употреба прочети упътването.“ От детонатора на едната пръчка през батерийте до едно обикновено копче минаваха жици. Той постави плика под седалката на шофьора и разви част от жицата. Закрепи копчето между пружините на седалката. Всеки, тежащ повече от петдесет килограма, щеше да затвори веригата и да активира детонатора със самото си сядане.
Пришълецът премести ключа на батерийте от „изключено“ на „включено“; затвори вратата колкото можеше по-тихо и излезе спокойно покрай пазача, който наблюдаваше в захлас как пожарникарите потушават огъня, малко разочарован, че резервоарът не се взриви както в любимите му телевизионни екшъни.
25.
Седяха мълчаливо и гледаха малкия телевизор, Уилям превеждаше там, където родителите му не разбираха.
Имената на хората, които замалко не се бяха простили с живота си на Канал Стрийт, не се споменаваха в специалния репортаж, но нямаше съмнение, че това са Ву Цичен и семейството му. В новините споменаха, че са били сред пътниците на „Фуджоуския дракон“. Един от съучастниците на Призрака бил убит, но самият трафикант и още двама избягали.
След новините започнаха реклами. Уилям стана и се приближи до прозореца. Загледа се в тъмната улица.
— Прибирай се — тросна се Чан, но момчето не помръдна.
Деца, помисли си Чан…
— Уилям!
Момчето най-после се отдалечи от прозореца и отиде в спалнята си. Роналд започна да превключва каналите на телевизора.
— Не — каза Сам Чан на малкия си син. — По-добре чети. Вземи някоя книга и упражнявай английския си.