— Мрежата на Призрака е твърде добра — добави. — Прекалено хитро се е скрил. Имаме нужда от повече хора, от повече подкрепления.
— О, това е уредено, Линкълн — каза заместник главният агент. — Ще ти изпратим друг агент да командва операцията; на сутринта ще има новини и за Специалния отряд.
Пийбоди разкопча сакото си. Ризата му беше мокра от пот.
— Чух какво е станало с Алън Коу пред апартамента на Ву — вметна. — Съжалявам.
— Ако не беше стрелял, Призрака щеше да е в ръцете ни — изтъкна Райм.
— Знам. Виж, той е способен човек. Работи два пъти по-яко от повечето ни хора. Просто действа импулсивно. Опитвам да му влея малко мозък в главата. Изчезването на онази информаторка бе сериозен удар за него. Предполагам, че се обвинява. След като го отстранихме временно, си взе неплатен отпуск. Не е споменавал, но подозирам, че е прекосил океана, за да разбере какво е станало с нея. На собствени разноски. След като се върна, работи като вол. Той е един от най-добрите ми агенти.
Ако не броим малкия недостатък, че оставя престъпниците да избягат, помисли си Райм.
Пийбоди и заместник главният агент излязоха, след като увериха Райм и Селито, че на сутринта ще имат нов офицер за свръзка от фБР и специалният тактически отряд ще е на път.
— Лека нощ — каза Уебли от Държавния и последва другите двама.
— Добре, отново на работа — обърна се криминологът към Селито, Сакс, Купър и Ли. Еди Дън си беше вкъщи и се възстановяваше от силните натъртвания на гърдите. — Какво друго ти каза Ву, Сакс?
Тя му съобщи подробностите, научени от емигранта в клиниката. Семейство Ву включваше Цичен, жена му Йонпин, дъщеря му Чинмей и сина му Лан. В семейство Чан влизаха Сам, Меймей, Уилям и Роналд, също бащата на Чан, носещ китайското си име Чан Дзечи. Още преди да напуснат родината си, Сам бил уредил работа за себе си и Уилям, но Ву не знаеше дори в кой отрасъл. Накрая Сакс спомена за бебето, чиято майка се удавила при потъването на „Дракона“:
— Пои. Означава „скъпоценно дете“.
И Райм забеляза особен блясък в очите й. Знаеше колко много й се иска да има дете — и то негово. Колкото и странна да му се беше виждала тази идея, сега той тайно я харесваше. И не само защото искаше да стане родител. Амелия Сакс бе една от най-способните в извършването на огледи. Още по-важно бе въображението й. Тя успяваше най-пълно от всички, които бе познавал (освен него самия), да вникне в мисленето на престъпника на местопроизшествието и да открие улики, които биха останали незабелязани за повечето й колеги. Сакс имаше и друго качество. Стремежът й винаги да бъде първа на местопрестъплението я излагаше постоянно на опасности. Изключителен стрелец и шофьор, тя винаги стигаше преди всички, готова да извади оръжието и да се изправи срещу престъпника. Също както тази вечер в уличката зад апартамента на Ву.
Райм никога нямаше да поиска от нея да се промени. Ако има дете обаче, тя може би щеше да се ограничи с това, което умееше най-добре — огледите.
Мел Купър прекъсна мислите му:
— Хроматографските резултати от килима.
Той обясни, че става дума за вълнено-найлоново влакно. Определи вида на сивото багрило и се включи в компютърната мрежа на ФБР, за да провери в електронната картотека за проби от влакна.
След секунди резултатът излезе на екрана.
— Продуктът е „Лустър Райт“ на текстилна и килимарска фабрика „Арнълд“ от Уолингъм, Масачузетс. Имам телефона.
— Нека някой да им се обади — каза Райм. — Искам да знам за поръчки в Долен Манхатън. Скорошни. Как мислиш, Мел?
— Ами да — с толкова много влакна.
— Защо? — попита Ли. Техникът обясни:
— Килимите отделят най-много влакна в първите шест месеца от влизане в употреба.
— Аз ще се заема — каза Селито. — Само не разчитайте на чудеса, като се има предвид, че фирмата сигурно е затворена от часове.
Той кимна към часовника. Беше 23.00.
— Това е фабрика — отбеляза Райм. — Какво ви говори този факт?
— Не знам, Линк. Ти кажи.
— Че вероятно има нощна смяна. Нощна смяна означава нощен пазач, а нощният пазач със сигурност има домашния телефон на шефа. В случай на пожар и тем подобни.
— Ще видя какво мога да направя.
Купър вече изследваше микроуликите, намерени от Сакс в джипа.
— Още бентонит — обяви. — Както по обувките на Призрака, така и по обувките на партньорите му. — Наведе се над микроскопа и разгледа друга проба. — Какво мислиш, Линк, това растителни останки ли са? — Вдигна глава от окуляра. — Събрано е откъм страната на шофьора.
— Команда, включи микроскоп — нареди Райм.
Образът, който Купър виждаше на микроскопа, се появи на компютърния екран на Райм. Криминологът веднага разпозна частичките от угнили кедрови иглички, които се използват за тор в градините.