— Добре.
— В Батъри Парк Сити има много зелени площи — изтъкна Сакс, имайки предвид големите жилищни квартали в Долен Манхатън около Хъдсън.
Прекалено много зелени площи, помисли си Райм.
— Може ли да се определи точният производител?
— Не — отвърна Купър. — Няма разлики.
Е, самата проба нямаше да им подскаже определено място, фактът, че още беше мокра обаче, можеше да помогне.
— Ако направим списък на вероятните места, можем да изключим онези, които не са торени през последните няколко дни. Доста далечна възможност, но пак е нещо — отбеляза Райм. — Какво ще кажеш за трупа?
— Няма много.
Сакс обясни, че убитият не е имал документ за самоличност — само малко пари, около деветстотин долара, допълнителни боеприпаси, цигари и запалка. О, и нож, със следи от кръв.
Купър вече бе провел изследване на кръвта:
— Същата група като на Джери Тан и Джими Ма. Можем да пуснем и ДНК тест, ако искаш.
— Не, няма смисъл — отвърна Райм. — Сигурно е на някой от тях.
Резултатите от пръстовите отпечатъци в джипа и на мъртвия дойдоха. Без съвпадения.
Сони Ли посочи една снимка на лицето на трупа:
— Хей, аз бил прав, Лоабан. Негово лице, провери го. Сигурно казах, киргиз, таджик, уйгур. От малцинства, както аз казал, ти помни?
— Помня, Сони. Обади се на нашия приятел от тонга — на Кай. Кажи му, че смятаме, че престъпниците са от малцинствата, които спомена. Може да помогне да стесни кръга на търсенето. — Сетне погледна пликчетата с улики, донесени от Сакс. — Балистика?
— Призрака още използва своя „Модел 51“ — отвърна тя.
— Много як пищак! — вметна Ли.
— Намерих няколко деветмилиметрови гилзи. — Сакс вдигна пликчето. — Само че няма ясни следи от механизма за изхвърляне. Вероятно чисто нов „Берета“, „ЗИК Зауер“, „Смит и Уесън“ или „Колт“.
— А оръжието на убития?
— Проверих го. Има само негови отпечатъци. Стар „Валтер РРК“. Седем цяло шейсет и пет милиметров.
— Къде е?
Райм огледа уликите, но не забеляза нито следа от оръжието.
Сакс и Сони Ли се спогледаха — поглед, очевидно непредназначен за Лон Селито.
— Мисля, че е у федералните — отвърна тя.
— Ааа…
Ли отмести гузно поглед и Райм веднага се досети, че Сакс му е дала пистолета, след като е взела отпечатъците.
Е, да му е честит, помисли си криминологът. Ако не беше китайският полицай, тази вечер Дън, Сакс или дъщерята на Ву щяха да са мъртви. Нека има някакво оръжие.
Сакс даде на Купър серийния номер на валтера и той провери в картотеката за огнестрелни оръжия.
— Нищо — каза. — Произведен е през шейсетте. Вероятно оттогава е краден десетина пъти.
— Току-що говорих със заместник-директора на текстилната фабрика — обяви Селито. — Събудих го, но беше доста услужлив. Точно този модел килими са само за продажби на едро — главно на фирми за обзавеждане — и е сред най-търсените им продукти. Обикновено се проследяват лесно. Каза, че ако става дума за някой селски район, ще открият фирмата за отрицателно време.
— Само че в Ню Йорк се продават километри от него — отбеляза Райм.
— В общи линии, да. Даде ми списък от дванайсет големи компании в района, които купуват направо от производителя, и двайсет и шест доставчици, снабдяващи фирми за вътрешно обзавеждане и подизпълнители.
— По дяволите — измърмори Райм.
Проверката на всички сгради, обзаведени с „Лустър Райт“, щеше да е истински маратон.
— Някой да се заеме — разпореди.
— Ще се наложи да будят хората. Мамка им… аз съм буден, защо трябва останалите да спят?
Детективът се обади в Голямата сграда, за да натовари неколцина детективи със задачата, след това им изпрати списъка по факса.
Личният телефон на Райм иззвъня и той вдигна.
— Линкълн? — прозвуча женски глас по микрофона. Гласът й го изпълни с възбуда.
— Доктор Уивър.
Неврохирургът, който трябваше да извърши операцията следващата седмица.
— Знам, че е късно. Прекъсвам ли нещо? Зает ли си?
— О, не, изобщо — отвърна Райм, без да обръща внимание на многозначителния поглед на Том към бялата дъска.
— Мога да ти кажа вече подробностите за операцията. Болница „Манхатън“. Следващия петък в десет сутринта. Кабинет за подготовка преди операция на отделението по неврохирургия. Трети етаж.
— Чудесно.
Том записа. Райм и лекарката си пожелаха лека нощ.
— На доктор ли отиваш, Лоабан? — Да.
— За…
Китайският полицай явно не успя да измисли начин да опише състоянието на Райм, затова махна към количката.
— Точно така.