— Опасно е — вметна председателят. — Полицията е по петите му. Ако научат, че сме се свързали с него… е, могат да разтурят организацията.
Тан вдигна рамене:
— Сигурно има безопасни начини да се свържете с него.
— Да се върнем на въпроса за парите. Какво ще ни платиш, ако те свържем с Призрака?
— Десет процента от това, което ми даде. Председателят вдигна ръце:
— Край на преговорите. Намери си други източници. Тан се изсмя:
— А вие колко искате?
— Половината.
— Това е тъп виц.
След като всеки извади козовете си, четиримата се захванаха с деловата част. Пазарлъкът продължи половин час. Накрая се споразумяха на трийсет процента, стига да е в долари.
Председателят извади клетъчния си телефон и се обади. Свърза се със самия Призрак и се представи.
— Да? — попита трафикантът.
— Намерих един човек, който е дал под наем апартамент на някои от оцелелите от „Дракона“, на Чан. Иска да ти продаде информацията.
Призрака запази мълчание за момент, сетне каза:
— Да го докаже.
Председателят предаде искането на Тан и той отвърна:
— Главата на семейството носи западно име, Сам. С тях има и един старец, бащата на Чан. И две момчета. О, жена му Меймей. И едно бебе. Не е тяхно. Било е на кораба и майка му се е удавила.
— Откъде ги познава? — попита Призрака. Председателят обясни:
— Брат е на един приятел на Чан в Китай. Призрака се замисли.
— Кажи му, че ще платя сто хиляди в зелено.
Председателят попита Тан дали това го устройва. Информаторът прие. С някои хора човек не може да се пазари.
Със сериозно изражение — въпреки удоволствието да чуе сумата, председателят добави деликатно:
— Той се съгласи да ни плати известен хонорар. Може би, господине, ако не ви затруднява…
— Добре, ще платя вашия дял директно на вас. Ако информацията е точна. Каква е сумата?
— Трийсет процента.
— Глупаци — изсумтя Призрака. — Ограбили са ви. На ваше място щях да взема шейсет и пет.
Председателят се изчерви и започна да се оправдава, но Призрака го прекъсна:
— Изпратете ми го утре сутринта. Знаеш къде. И затвори.
Председателят каза на Тан за срещата и му стисна ръката.
Според конфуцианството в реда на задълженията към останалите приятелството стои на най-ниското ниво — след отношенията владетел — поданик, баща — син, съпруг — съпруга, голям брат — малък брат. Въпреки това, замисли се председателят, в този вид предателство имаше нещо отвратително.
Както и да е. Тан щеше да бъде съден за действията си едва когато отиде в ада. Колкото до председателя и двамата му сътрудници — е, трийсет хиляди долара не са никак зле за един час работа.
Задъхан и разтреперан, Сам Чан излезе от офиса на Работническата асоциация на Източен Бродуей. Трябваше да измине три преки, преди да намери бар — баровете бяха рядко явление в Китайския квартал. Седна на един разкривен стол и поръча бира „Циндао“. Изпи я бързо и взе втора.
Все още беше изненадан — не, удивен, че тримата мъже от тонга повярваха, че е Джоузеф Тан, и му казаха къде да се срещне с Призрака на сутринта.
Той се изсмя сам на себе си. Каква щура идея — да се пазари с тримата мъже за цената на собственото си семейство.
Преди няколко часа, докато седеше в тъмния бруклински апартамент, Чан си бе помислил: „Такъв живот, значи, ни очаква. Мрак и страх…“
Баща му присви очи:
— Какво мислиш да правиш?
— Призрака ни търси.
— Да.
— Няма да очаква, че аз мога да потърся него.
Чан Дзечи задържа поглед върху сина си, след това взе дъсчицата с името на рода им от импровизирания олтар. Чан… стрелец.
— И какво ще правиш, ако го откриеш?
— Ще го убия.
— Защо не отидеш в полицията? Чан се изсмя мрачно:
— Нима имаш повече доверие в тукашната полиция, отколкото в китайската?
— Не — отвърна баща му.
— Ще го убия — повтори Чан.
Никога в живота си не се беше опълчвал срещу баща си и се почуди дали старецът няма да му забрани да направи онова, което е намислил.
За негова изненада обаче баща му попита само:
— Способен ли си на такова нещо?
— За семейството си — да. Стана и облече шлифера си.
— Ще отида в Китайския квартал и ще го потърся.
— А знаеш ли как можеш да намериш един човек?
— Как, татко?
— Чрез слабостите му.
— Каква е слабостта на Призрака?
— Не може да приеме поражение — отвърна Чан Дзечи. — Трябва да ни убие, иначе хармонията на живота му ще се наруши.
И така Сам Чан направи точно както бе предложил баща му — предостави на Призрака възможност да намери плячката си. Примамката подейства.
Притиснал бирената бутилка до лицето си, сега Чан размишляваше, че може и да загине. Щеше да застреля Призрака веднага — още щом отвори вратата. Трафикантът обаче имаше помощници и телохранители, които щяха да го убият.