28.
Полунощ.
Въпреки изтощителния ден, през който се беше озовал от потъващия кораб в Западен Сентрал Парк — на половин земно кълбо от дома си, Сони Ли не изглеждаше уморен.
Той влезе в спалнята на Линкълн Райм с найлонов плик в ръка.
— Кога бил в Китайски квартал с Хонсе, Лоабан, купил някои неща. Има подарък за теб.
— Подарък ли? — попита Райм от трона си, новото легло „Хил-Ром флексикеър“, което, както му бяха казали, било изключително удобно.
Ли извади някакъв предмет от плика и започна да го разопакова.
— Я види какво взел.
В ръцете на китаеца имаше малка нефритена фигурка на мъж с лък, стрела и страшен поглед. Ли се огледа:
— Къде север?
— Натам — извърна очи Райм.
Ли постави фигурката върху една масичка до стената. След това се върна при плика и извади няколко ароматни пръчици.
— Не можеш да запалиш това тук.
— Трябва, Лоабан. Няма се отровиш.
Той сложи пръчиците на специална поставка и ги запали. След това намери чаша в банята и я напълни с течност от една светлозелена бутилка, която също извади от плика.
— Какво правиш, храм ли?
— Олтар, Лоабан. Не храм.
Ли изглеждаше развеселен от неспособността на Райм да направи тази малка разлика.
— Кой е този? Буда? Конфуций?
— Този с лък и стрела? Лоабан, ти знае толкова много за толкова малко и толкова малко за толкова много.
Райм се засмя, замисли се, че бившата му жена също бе повтаряла подобно нещо, макар и доста по-високо и не толкова ясно.
— Това Гуанди — продължи Ли, — бог на война. Ние му поднася дарове. Обича сладко вино и точно това аз купил.
Райм се почуди как ли ще реагират Селито и Делрей, да не говорим за Сакс, когато видят, че стаята му е превърната в светилище на бога на войната.
Ли се поклони пред фигурката и прошепна няколко думи на китайски. Извади бяло шишенце от плика и седна на един стол до леглото на Райм. Наля си в чашата от банята, след това взе една от чашите на Райм. Вдигна капачето, напълни я до половината, отново я захлупи и й пъхна сламката.
— А това? — попита Райм.
— Това хубаво, Лоабан. Чу йе чин чю. Сега ние принася дарове на себе си. Хубаво. Като уиски.
Не, не беше като уиски, определено нямаше нищо общо с финото осемнайсетгодишно шотландско уиски. И макар да имаше доста лош вкус, действаше ободряващо.
Ли кимна към импровизирания олтар:
— Аз намерил Гуанди в един магазин на Китайски квартал. Той много популярен бог. Хиляди олтари в цял Китай посветени на него. Аз обаче не купува него заради война. Той и бог на детективи.
— Това вече си го измисли.
— Шега ли? Не, това вярно. В Китай във всяко полицейско управление има олтар на Гуанди. Ако разследване не върви, детективи му принася дарове, също като нас сега. — Ли отпи още една глътка от алкохола, подсмъркна. — Силно нещо това, байдзю.
— Кое?
Ли кимна към бутилката чу йе чин чю.
— Какво го помоли? — попита Райм.
— „Гуанди, моля, позволи на нас намери Чан и хване шибан Призрак.“
— Добра молитва, Сони.
Райм отпи от течността. С всяка глътка му се струваше все по-добро — а може би вече забравяше колко отвратително е било отначало.
Ли огледа огромното легло.
— Ние има богове за всичко, стотици богове. Аз намеря бог на здраве. После му поднесе дарове заради теб.
Райм реши да ограничи броя на олтарите си до един, но въпреки това благодари на Сони Ли. Китайският полицай продължи:
— Тази операция, за коя ти говори. Ти подобри от нея?
— Възможно е. Малко. Няма да мога да ходя, но ще съм в състояние да правя повече движения.
— Как става?
Райм му обясни за доктор Уивър, чието неврологично отделение в Университета на Северна Каролина извършваше експериментални операции на пациенти с увреден гръбначен стълб. Още помнеше почти дословно обясненията на лекарката за самия метод:
„Нервите са изградени от аксони, които предават нервните импулси. При травма на гръбначния мозък аксоните се увреждат и вече не са в състояние да изпълняват функцията си. Престават да провеждат импулсите, които предават командите от мозъка към останалите органи. Някъде може да чуете, че нервите не се възстановяват. Това не е съвсем вярно. Аксоните на периферната нервна система, като тези на ръцете и краката например, могат да регенерират. В централната нервна система обаче, в главния и гръбначния мозък, не могат. Поне не сами. И така, когато се порежете, кожата заздравява и чувствителността й се възстановява. В гръбначния мозък това не става. Напоследък обаче бяха направени редица открития, които могат да подпомогнат такова възстановяване. В нашия институт провеждаме масирана терапия на гръбначномозъчните травми. Действаме на всички фронтове. Използваме традиционната декомпресионна хирургия, за да възстановим костната структура на самите прешлени и така да защитим мястото на травмата. След това присаждаме два различни типа тъкани в увреденото място: нервна тъкан от собствената периферна система на пациента и ембрионални нервни клетки от централната нервна система…“