— На акула — завърши Райм. Ли се изсмя:
— От риба?
— Точно така. Тъканите на акулите са най-съвместими с човешките. След това ще взимам лекарства, които подпомагат регенерирането на гръбначния мозък.
Ли го огледа изпитателно:
— Хей, Лоабан, тази операция не опасна? „Разбира се, че има рискове. Самите лекарства не са
особено опасни, но лечението крие опасности. При травма на четвъртия шиен прешлен пациентът получава нарушение на белодробната функция. Вие не използвате наустен апарат, но при упойката съществува опасност от увреждане на дишането. Освен това самият стрес от операцията може да доведе до дисрефлексия, а оттам — до силно повишение на кръвното налягане, което пък да причини инсулт. Има риск и от допълнителна травма по време на хирургическата намеса. Може да се получи повишение на налягането, което да доведе до допълнителни увреждания.“
— Да, опасно е — отвърна Райм.
— Звучи ми като и луан то ши.
— Което значи…?
Ли се замисли, после преведе:
— Буквално: „Хвърля яйца върху камък.“ Прави нещо, кое обречено на провал. Тогава защо тази операция?
За Райм бе очевидно. Да направи още една крачка към самостоятелността. Може би да възвърне способността си да държи сам чашата и да я вдига към устата си. Да стане по-нормален — ако използваме този толкова избягван от тактичност термин, когато се говори за инвалиди. За да бъде по-близо до Амелия Сакс. Да бъде по-добър баща на детето, което тя искаше толкова много.
— Просто трябва да го направя, Сони — отвърна той. След това кимна към бутилката „Маккалън“. — Дай сега да опитаме моето байфу.
Ли избухна в смях:
— Байдзю, Лоабан. Това, кое току-що казал, значи „дай сега опитаме мой магазин“.
— Байдзю — поправи се Райм.
Ли напълни двете чаши с отлежалото уиски. Райм смукна през сламката. О, да, много по-добре. Ли пресуши цяла водна чаша уиски. Поклати глава:
— Аз казва, че не трябва прави тази операция.
— Пресметнал съм рисковете и…
— Не, не. Приеми се такъв, какъв сега! Приеми свои ограничения.
— Ама защо? След като не се налага?
— Аз вижда всички научни глупости, кои има в Мейгуо. Ние, в Китай, няма наука навсякъде като вас. О, Пекин, Хонконг, Гуандун, Фуджоу, да, да — там има почти всичко, ние малко по-назад заради председател Мао, но има компютри, Интернет, ракети — да, понякога избухва, но обикновено стига до космос. Лекари обаче, те не използва толкова много наука. Те ни връща хармония. В Китай лекари не богове.
— Тук гледаме на нещата различно.
— Да, да. Лекари те правят изглежда по-млад. Посажда ти коса. Прави на жени по-голям сьон, нали се сеща…
— Ли посочи гърдите си. — Това ние не разбира. Това не хармония.
— И мислиш, че в това състояние аз съм хармоничен?
— изкриви лице Райм.
— Съдба те направила такъв, Лоабан. И го направила нарочно. Може би ти най-добър детектив точно затова. Иска каже. че в твой живот сега има баланс.
Райм не можа да не се засмее:
— Не мога да вървя, не мога да събирам улики… Как, по дяволите, може това да е за добро?
— Може би твой мозък работи по-добре сега, това иска каже. Може би ти има по-силна воля. Може би твой дзиджон, способност да съсредоточава, по-добра.
— Съжалявам, Сони, не мога да го приема.
Както обаче бе забелязал вече, щом си наумеше нещо, Сони Ли не се отказваше:
— Дай ти обясни, Лоабан. Ти помни Джон Сун? Онзи талисман — Цар-маймуна?
— Да.
— Ти Маймуна.
— Какво съм?
— Като Маймуна, иска каже. Маймуна прави чудеса, магии, умна, силна — също държи на свое. Като теб, иска каже. Тя обаче пренебрегнал природа — иска измами богове и остане вечно жив. Откраднал праскови на безсмъртие, изтрил свое име от Книга на живи и мъртви. И тогава загазил. Него горили, били, заровили под цяла планина. Накрая Маймуна се отказал живее вечно. Взел две приятели и трима отишли на поклонение в Свещена земя на запад. И бил щастлива. Постигнал хармония, иска каже.
— Аз искам отново да мога да се движа — прошепна упорито Райм, чудейки се защо разкрива душата си пред този непознат дребосък. — Това не е прекалено много.
— А може би прекалено — отвърна Ли. — Слушай, Лоабан, виж мен. Аз може поиска висок и прилича на Чоу Юнфат, всички момичета ме искат. Може поиска управлява голяма комуна с голяма продукция, така че всички ме уважава. Може поиска стане хонконгски банкер. Само че това не в мой природа. Аз роден дяволски добро ченге. Може би, ако ти започне отново ходи, ти загуби нещо друго — нещо по-важно. Защо пие тази помия?