Отчаяни мъже, жени и деца напразно удряха стените в опит да пробият метала, прегръщаха се, плачеха, викаха за помощ, молеха се… Жената с белезите по лицето притисна дъщеричката си със същата сила, с която момиченцето стискаше една мръсна жълта играчка. И двете плачеха. Стенанията на умиращия кораб отекваха в задушното помещение; кафявата, безмилостна вода ставаше все по-дълбока.
Мъжете при вратата се бяха отчаяли. Чан отметна косата от очите си и се обърна към капитана:
— Така няма да стане. Трябва да измислим друг начин за излизане.
— В задния край на трюма има капак към машинното отделение. Само че там е и пробойната, няма да можем да го отместим. Налягането е прекалено голямо.
— Къде е?
Капитанът посочи малка вратичка, закрепена с четири болта. Двамата с Чан се спуснаха към нея, като едва се държаха върху наклонения под. Ву Цичен помогна на болната си жена да се изправи; жената трепереше от треската. Чан се наведе към съпругата си и нареди:
— Чуй ме. Грижи се цялото семейство да стои заедно. Дръжте се близо до мен и изхода.
— Да, мъжо.
Чан се присъедини към капитана при вратичката и с помощта на ножа на Сен двамата успяха да отвинтят болтовете. Чан блъсна капака и той падна в другото помещение. В машинното отделение също навлизаше вода, но не беше толкова дълбока като в трюма. Чан забеляза стръмни стълби към главната палуба.
Щом видяха изхода, емигрантите нададоха крясъци и писъци. Започнаха да се блъскат в паника, притиснаха няколко души към стените. Чан удари двама от мъжете с тежкия си юмрук.
— Не! — изкрещя. — Един по един, иначе ще се избием! Още неколцина, с обезумели погледи, се хвърлиха към него, но капитанът насочи ножа си към тях и те отстъпиха. Сен и Чан застанаха един до друг срещу тълпата.
— Един по един — повтори капитанът. — През машинното и нагоре по стълбите. На палубата има гумени лодки. Той кимна на най-близкостоящите и те се заизнизваха през отвора. Първи мина Джон Сун, лекар и дисидент, с когото Чан бе разговарял най-много по време на пътуването. Последваха го още двама, едно младо семейство. Сун спря от другата страна на отвора и приклекна, за да помага на следващите.
Капитанът срещна погледа на Чан:
— Върви!
Чан направи знак на Чан Дзечи, баща си, и старецът се промъкна през отвора. Джон Сун го хвана за ръката. Последваха го двамата синове на Чан: тийнейджърът Уилям и осемгодишният Роналд. След това жена му. Чан мина последен и им даде знак да се качват на палубата. Върна се при Сун, за да помага на останалите.
След тях се провря семейство Ву. Цичен, болната му жена, дъщеря им и малкият им син.
Чан посегна да помогне на следващия емигрант, но двама членове на екипажа се втурнаха към изхода. Капитан Сен ги спря; кипеше от ярост.
— Аз още командвам тук. „Драконът“ е мой кораб. Първо пътниците.
— Пътници ли? Идиот такъв, това е добитък! — изкрещя единият.
Блъсна жената с белезите и дъщеричката й и пропълзя през отвора. Другият го последва, събори Сун на пода и се втурна към стълбите. Чан помогна на лекаря да се изправи.
— Добре съм — извика Сун, хвана талисмана, който носеше на врата си, и прошепна бърза молитва.
Чан чу името на Ченву, бог на Северното небе и защитник от престъпници.
Докато се връщаха при отвора, за да помогнат на останалите, корабът се разтърси и започна да потъва по-бързо. Изтласкваният от водата въздух заизлиза с още по-голяма скорост. Писъците от трюма бяха сърцераздирателни. Някой се давеше.
„Потъва — помисли си Чан. — Още няколко минути в най-добрия случай.“ Чу съскане зад гърба си. Погледна назад и видя водата да тече по стълбите върху машините. Един от мръсните дизелови двигатели спря и лампите угаснаха. Вторият двигател също замлъкна.
Джон Сун изгуби равновесие, плъзна се по пода и се блъсна в стената.
— Излизай! — изкрещя му Чан. — Вече не можем да помогнем на никого.
Лекарят се добра до стълбите и изпълзя навън. Чан обаче се върна към отвора на трюма, за да спаси още един или двама. Потрепери от гледката пред себе си: от дупката в пода излизаше вода и четири ръце отчаяно махаха за помощ над нея. Чан хвана едната, но човекът бе толкова силно заклещен заедно с другия, че не можеше да бъде поместен. Ръката потръпна още веднъж и застина. Във водата, извираща сега в машинното отделение, Чан видя лицето на капитан Сен. Махна му да се качва, но капитанът изчезна в тъмния трюм. След няколко секунди бръснатата му глава отново се появи и той вдигна нещо от бълбукащата вода.
Какво ли беше?