Изкъпа се, спря горещата вода и се избърса. Заслуша се в дрънченето на метал от кухнята.
Меймей още спеше, а момчетата не разбираха нищо от готвене. Уплашен, той изтича при леглото, измъкна пистолета изпод дюшека и внимателно влезе в главното помещение на апартамента. Засмя се. Баща му правеше чай.
— Татко, ще събудя Меймей. Тя ще приготви чая.
— Не, не, нека спи. Мога и сам. След смъртта на майка ти се научих и да си готвя ориз. И зеленчуци. Макар и не много добре. Да пием чай заедно. Чан Дзечи вдигна с една кърпа металния чайник и закуцука към хола. Баща и син седнаха и възрастният мъж сипа чая.
Миналата нощ, след като Чан се прибра, двамата с баща му бяха взели карта и бяха открили жилището на Призрака, което, за тяхна изненада, не се намираше в Китайския квартал, а доста по на запад, край река Хъдсън.
— Кога ще отидеш, как ще проникнеш в апартамента? — попита баща му. — Няма ли да те познае?
Чан отпи глътка чай.
— Не мисля. Той влиза в трюма на кораба само веднъж.
Чан Дзечи кимна:
— Освен това беше тъмно.
— Ако има портиер, ще му кажа, че съм по работа, и ще се представя като Тан. Цяла нощ съм упражнявал английския си. След това просто ще се кача с асансьора и ще почукам на вратата му.
— Ами ако има телохранители? Те ще те претърсят.
— Ще скрия пистолета в чорапа си. Няма да търсят внимателно. Няма да очакват да съм въоръжен.
Чан опита да си представи какво ще се случи. Знаеше, че и те ще са въоръжени. Дори да го прострелят, когато извади пистолета, той пак щеше да е в състояние да изпрати един или два куршума в Призрака. Забеляза, че баща му го наблюдава, и сведе очи.
— Ще се върна — каза уверено. — Ще се върна и ще се грижа за теб, татко.
— Ти си добър син. Не мога да мечтая за по-добър.
— Не съм ти засвидетелствал цялото уважение, което трябва.
— Напротив — успокои го старецът и наля още чай. — Много сполучливо съм избрал името ти.
Китайското име на Чан, Дзинърдзъ, означава „умен син“. Те вдигнаха чашите и Чан изпразни своята. Меймей се появи на вратата, погледна чашите.
— Взехте ли вече ориза? — попита. Изразът означаваше „добро утро“.
— Събуди Уилям — каза Чан. — Искам да му кажа нещо. Баща му обаче вдигна ръка:
— Не. Меймей спря.
— Защо? — попита Чан.
— Ще поиска да дойде с теб.
— Аз ще му забраня.
Чан Дзечи се усмихна тъжно:
— Мислиш ли, че това ще го спре? Този твой непокорен син?
Чан помълча известно време, сетне каза:
— Не мога да тръгна, без да говоря с него. Важно е.
— Каква е единствената причина — тихо, но твърдо поде възрастният човек — един мъж да направи това, което смяташ да извършиш сега — нещо толкова смело и опасно?
— Заради децата си — отвърна Чан. Старецът се усмихна.
— Да, синко, да. Винаги помни това. Ти постъпваш така заради децата си.
Изражението на възрастния мъж стана сериозно. Колко добре познаваше Чан този поглед. Величествен, властен, неотстъпчив. Не го беше виждал от известно време — откакто старецът заболя от рак.
— Много добре знам какво смяташ да му кажеш. Аз ще му го предам. Искам да не будиш Уилям.
Чан кимна:
— Както кажеш, татко.
Погледна часовника си. Беше седем и половина. Трябваше да е при Призрака след час. Баща му му наля още чай и Чан го изпи бързо. След това се обърна към Меймей:
— Скоро ще тръгвам. Искам обаче да поседиш до мен. Тя седна до съпруга си и опря глава на рамото му. Поседяха смълчани, но след пет минути Пои заплака и Меймей стана, за да се погрижи за нея. Сам Чан бе щастлив да седи и да гледа жена си и новата си дъщеря. Време беше да тръгва към смъртта си.
Райм надуши цигарен дим.
— Това е отвратително — провикна се.
— Кое? — попита Сони Ли, единственият присъстващ в стаята.
Китайският полицай изглеждаше изтощен и косата му стърчеше смешно. Часът бе 7.30.
— Цигарите — отвърна Райм.
— Ти трябва започне пуши. Отпуска. Полезно.
Появи се Мел Купър, Лон Селито и Еди Дън дойдоха скоро след него. Младият полицай от китайски произход вървеше много бавно. Дори косата му бе оклюмала, от стилната му прическа не беше останало нищо.
— Как си, Еди? — попита Райм.
— Да видиш само каква синина имам! — отвърна Дън. — Не дадох на жена си да я види. Сложих си пижамата в банята. Селито носеше няколко страници от нощната проверка на фирмите, поръчали сиви килими „Лустър Райт“ за обзавеждане през последните шест месеца. Търсенето още не беше завършило, а списъкът със сградите вече бе твърде голям: 32 в района на Батъри Парк Сити.
— По дяволите — промърмори Райм, — трийсет и две. И във всяка сграда с подобни килими можеше да са обзаведени по няколко етажа. Трийсет и две! Беше се надявал да не са повече от пет-шест.