Агентът от ИНС Алън Коу също дойде. Влезе наперено в импровизираната лаборатория. Изобщо не изглеждаше гузен и веднага започна да разпитва за хода на разследването — сякаш престрелката от предния ден изобщо не беше ставала и Призрака не беше избягал благодарение на него.
В коридора се чуха още стъпки.
— Здрасти — кимна Сакс.
Райм понечи да й каже за списъка на наскоро обзаведените с килими сгради, но Селито го прекъсна:
— Почина ли си добре тази нощ? Гласът на детектива звучеше странно.
— Какво?
— Почина ли си? Спа ли? Добре ли отдъхна?
— Не съвсем — отвърна предпазливо тя. — Защо?
— Опитах се да те намеря у вас около един. Имах някои въпроси.
Райм се почуди каква е причината за този разпит.
— Ами, прибрах се към два. Бях при един приятел.
— Така ли?
— Да, така.
— Е, не можах да се свържа.
— Виж какво! Мога да ти запиша телефона на майка си. Тя ще ти даде някои съвети как да ме издирваш. Макар да не го е правила от около петнайсет години.
— Уха, това било добре! — възкликна Сони Ли.
— Внимавай, полицай — предупреди Селито.
— Какво да внимавам? — сряза го Сакс. — Ако имаш нещо да казваш, стига си увъртал.
Детективът отстъпи:
— Просто не можах да те намеря. Мобилният ти телефон беше изключен.
— Така ли? Е, пейджърът ми не беше. Опита ли да ми оставиш съобщение?
— Не.
— Тогава?
Този спор изненада Райм. Наистина той настояваше, когато Сакс работи, винаги да има връзка. В извънработно време обаче положението бе различно. Тя беше независима. Обичаше да кара, имаше други интереси и приятели, несвързани с него. Онова, което я караше да разранява кожата си, да скърби за баща си и бившия си приятел (един от най-корумпираните полицаи в историята), да върши огледи., тази сила я теглеше понякога към усамотение. По същия начин и той я гонеше понякога, ту любезно, ту грубо. Инвалидът също имаше нужда да остане сам. Да събере сили, да остави болногледача да свърши неприятната „работа“ или да обмисли за пореден път въпроса: „Дали да не сложа край на живота си днес?“
Райм се обади във федералната сграда и потърси Делрей, но той бил в Бруклин и разследвал опита за бомбен атентат от предната вечер. След това говори със заместник главния агент, който му съобщи, че тъкмо избирали заместник на Делрей за случая „Призрак-убиец“.
— Ами специалният тактически отряд?
— И това е на дневен ред — отвърна заместник главният. „Било на дневен ред.“
— Ама ние имаме нужда от тези хора, и то веднага — тросна се Райм.
— Случаят ще бъде разгледан с предимство.
— О, мамка му, голямо успокоение — измърмори Райм.
— Извинете, господин Райм, не ви разбрах?
— Казвам, обадете се, като се разбере нещо повече. Точно когато затвори, телефонът отново иззвъня.
— Команда, вдигни телефона — заповяда Райм. Микрофонът изщрака и някакъв глас с китайски акцент попита:
— Господин Ли, моля?
Ли седна, извади разсеяно цигара, но Том мина покрай него и я издърпа от ръката му. Ли се наведе към микрофона и заговори бързо на китайски. Последва размяна на реплики между него и човека от другата страна на линията. На Райм му се стори, че спорят, но накрая Ли се облегна и започна да си води бележки на китайски.
— Добре, добре — каза на английски, — попаднали на нещо. Това бил Кай, от тонг. Разпитал за малцинства. В Китай има една етническа група, уйгури. Мюсюлмани, тюркски народ. Корави мъже. Били окупирани от Китай, като Тибет, и това никак не харесва. Потиснати. Кай открил, че Призрак наел трима от Туркестански ислямски център в Куинс. Човек, застрелян от Хонсе, един от тях. Ето адрес и телефон. Хей, прав ли бил аз; Лоабан? Като казал, че от малцинства?
— Прав беше, Сони.
Еди Дън преписа информацията на английски на друго листче.
— Да ги претърсим ли? — попита Селито.
— Още не. Призрака може да се подплаши — отвърна Райм. — Имам по-добра идея.
Дън бързо се досети:
— Регистърът за разговорите. Да, Телефонните компании водят отчет за всички обаждания на даден абонат. Тъй като в тях не се записва самото съдържание на разговорите, тези документи се получават много по-лесно от разрешение за подслушване.
— Какво ще ни помогне това? — попита Коу.
— Призрака е пристигнал в града вчера сутринта и по някое време се е обадил в центъра, за да си уреди среща с биячите. Ще проверим всички разговори, проведени, да речем, след 9.00.
Сакс добави:
— След това ще елиминираме всички номера, с които са разговаряли редовно по-рано — те не могат да са на Призрака.