— Вие ли подадохте сигнала за изстрелите?
— Чух нещо, но не мога да кажа откъде.
— Някой да знае?
— Мисля, че откъм запад — отвърна една възрастна жена. — Високо горе, но не мога да определя с точност.
Още две патрулни коли спряха пред сградата и полицаите се втурнаха вътре. Селито, Ли и Алън Коу ги следваха. Появи се една линейка, след нея — два микробуса на Отряда за бързо реагиране с десетина полицаи.
— Приехме сигнала — каза Селито. — Това е неговата сграда, нали? На Призрака.
— Да — потвърди Сакс.
— Господи! — промърмори детективът. — Тук сигурно има триста апартамента.
— Двеста седемдесет и четири — уточни възрастната жена.
Селито и Сакс обсъдиха набързо възможностите. Апартаментът на Призрака сигурно бе нает на чуждо име. Единственият начин да го намерят беше рискована проверка на всяко жилище. Късо подстриганият Бо Хауман нахълта с неколцина полицаи от Специалния отряд.
— Всички изходи са блокирани — обяви той. Сакс кимна и се обърна към възрастната жена:
— На кой етаж?
— Бях на деветнайсетия. Западното крило. Чуха се страшно близо! Много се уплаших…
Млад мъж с елегантен костюм се беше присъединил към тях.
— Не, не, не — възрази той. — Убеден съм, че беше от петнайсетия. Юг, не запад.
— Сигурен ли сте? — попита Хауман.
— Напълно.
— Не съм съгласна — възрази предпазливо жената. — Бяха на по-горен етаж и със сигурност в западното крило.
— Страхотно — измърмори Хауман. — Е, да действаме. Може да има ранени. Ще претърсим навсякъде.
Радиостанцията на Сакс отново изпращя.
— Централа до пет-осем-осем-пет.
— Слушам, Централа.
— Свързвам ви.
— Прието.
— Сакс, там ли си? — прозвуча гласът на Линкълн Райм.
— Да, казвай. Тук сме с Лон, Бо и спецотряда.
— Слушай, говорих с диспечерите и анализирах обажданията от сградата. Излиза, че изстрелите са дошли или от осемнайсетия, или от деветнайсетия етаж, някъде по средата на западното крило.
Високоговорителчето беше на радиостанцията, не на слушалка, така че всички наоколо го чуха.
— Разбрано? — обърна се Хауман към подчинените си. Те кимнаха.
— Ще претърсим, Райм — каза Сакс. — Ще ти се обадя. Хауман раздели хората си — по един екип за осемнайсетия и деветнайсетия етаж и един за стълбището.
Агент Коу, застанал наблизо, проверяваше пистолета си — големия „Глок“, с който бе произвел прибързания изстрел. Беше се включил към единия от отрядите.
— Дръж го настрана — прошепна Сакс на Хауман. — Създава неприятности.
Сакс и командирът на Отряда за бързо реагиране се познаваха отдавна — той я бе виждал как действа в няколко престрелки. Хауман се приближи до Коу. Сакс не чу какво говорят, но тъй като операцията беше на нюйоркската полиция, Хауман вероятно нареди на агента от ИНС да не се намесва. След кратък и разгорещен спор лицето на Коу почервеня като косата му. Хауман обаче бе запазил волята — и поведението — на сержант от армията и накрая агентът се отказа от безполезните протести. Извъртя се и изскочи на улицата, вадейки мобилния си телефон, без съмнение за да се оплаче на Пийбоди или на някой друг във федералната сграда.
Командирът на Отряда за бързо реагиране остави няколко души във фоайето, а Сакс и другите се качиха в асансьора и потеглиха към осемнайсетия етаж.
Когато вратата се отвори, всички се отдръпнаха. Един от отряда огледа коридора с метално огледало на дълга дръжка.
— Чисто е.
Излязоха, тръгнаха внимателно по килима, като гледаха да не издават звук, макар екипировката им да дрънкаше като звънците на стадо овце. Хауман направи знак да се разгърнат. Обградена от двама едри мъжаги с готови за стрелба автомати, Сакс избра една врата и почука. Отвътре се чу странен шум. леко издумкване, сякаш някой поставя нещо тежко до вратата. Сакс погледна двамата си придружители и те насочиха оръжията си към входа. Сакс извади пистолета си и леко се отдръпна.
Отвътре се чу нов шум, стьржене на метал.
Какъв беше този звук?
Отвътре изтрака верига. Сакс стисна пистолета. Вратата се отвори.
На прага се показа дребничка, белокоса жена.
— А, полицията. Сигурно за тези бомбички, от които се оплаках. — Тя погледна големите автомати на полицаите. — Уха. Ама че работа!
— Точно така, госпожо — каза Сакс.
Забеляза, че думкането е било от столчето, което жената явно бе използвала, за да стигне шпионката. Жената се разтревожи:
— Нямаше да носите това, ако бяха само бомбички, нали?
— Не сме сигурни какво е, госпожо. Опитваме да разберем откъде е дошъл гърмежът.
— Мисля, че от 18К, от онази страна на коридора. Затова помислих, че са бомбички — защото там живее един жълт. Или азиатец, или както там ги наричат вече. Те използват бомбички при ритуалите си. За да плашат дракони и демони. А може би призраци. Не знам.