„Да отрежеш опашката на демона…“
— Има ли други азиатци на този етаж?
— Не, не мисля.
— Добре, госпожо, благодаря. Бихте ли се прибрали? Моля ви, заключете и не отваряйте, каквото и да чуете.
— О, божичко! — Жената отново погледна мъжете с автоматите. — Бихте ли ми казали…
— Моля ви — настоя Сакс, усмихната, но с глас, нетърпящ възражения.
Сама затвори вратата на жената. След това прошепна на Хауман:
— Мисля, че е 18К.
Хауман приближи апартамента. Почука на вратата:
— Полиция, отворете! Никакъв отговор. Той отново извика. Пак нищо.
Хауман кимна на хората си. Двама мъже изскочиха безшумно напред. Вдигнаха голяма метална тръба и удариха с нея вратата близо до бравата. Вратата отхвръкна навътре. Мъжете пуснаха тръбата, тя отчупи няколко люспи от мраморния под. Половин дузина въоръжени полицаи нахълтаха в апартамента.
Амелия Сакс също влезе, макар и след колегите си, носещи пълно защитно облекло: бронирани жилетки, качулки и шлемове. С пистолет в ръка тя спря на прага и огледа луксозния апартамент, боядисан в меки розови и сиви тонове. Отрядът се разгърна и провери всяка стая, всяко място, където би могъл да се скрие човек. Дрезгавите им гласове закънтяха из жилището:
— Тук е чисто… чисто… В кухнята е чисто. Няма заден вход… Чисто.
Призрака беше избягал.
Също както на плажа край Ийстън обаче бе оставил трупове след себе си. В хола лежеше мъж, приличащ на онзи, когото Сакс беше застреляла пред апартамента на Ву. Вероятно уйгур. Застрелян в упор. Беше проснат до надупчен от куршуми кожен диван. Наблизо лежеше евтин хромиран пистолет с изтрит сериен номер. Другият труп се намираше в спалнята.
Беше възрастен китаец, проснат по гръб, с безжизнен поглед. Имаше огнестрелна рана в бедрото, но куршумът не бе засегнал важни кръвоносни съдове; нямаше много кръв. Сакс не забеляза други рани, макар до него да лежеше дълъг кухненски нож. Тя си сложи гумени ръкавици и опипа яремната вена. Нямаше пулс.
Притичаха двама санитари от Бърза помощ. Наведоха се над стареца и след секунди потвърдиха, че е мъртъв.
— Причина за смъртта? — обади се единият. Сакс приклекна до тялото.
— А, ето.
Кимна към ръката на мъжа, стиснала кафяво шишенце. Сакс разтвори пръстите му. Етикетът бе на китайски и английски.
— Морфин — обяви тя. — Самоубийство.
Това трябваше да е някой от емигрантите от „фуджоуския дракон“ — може би бащата на Чан, дошъл да убие Призрака. Тя си представи какво е станало: бащата застрелял уйгура, но Призрака успял да скочи зад дивана и старецът останал без патрони. Призрака взел ножа и смятал да го измъчва, за да научи къде са останалите от семейството, но емигрантът се самоубил.
Хауман се заслуша в радиостанцията си и докладва, че останалата част от сградата е чиста. Призрака беше избягал.
— Мамка му — промърмори Сакс.
Екипът от Отдела по криминология дойде — двама техници внесоха два големи метални куфара в коридора. Сакс ги познаваше и им кимна за поздрав. Облече работния си костюм и обяви пред останалите:
— Трябва да извърша оглед. Бихте ли освободили помещението?
В продължение на половин час събира улики, никоя от които не даваше ясен отговор къде е отишъл Призрака.
Приключваше, когато усети цигарен дим. Сони Ли стоеше на прага и оглеждаше помещението.
— Аз познавам него от кораб — каза той; поклати тъжно глава. — Това баща на Сам Чан.
— Така помислих и аз. Защо го е направил? Един немощен старец сам срещу Призрака.,.
— За семейство — отвърна тихо Ли. — За семейство.
— Предполагам, че и ти искаш да огледаш — каза тя без ирония в гласа.
Правилното предположение на Ли за Джери Тан и изненадващата му поява пред апартамента на Ву доказваха способностите му на детектив.
— А ти какво мисли, че прави аз, Хонсе? Оглежда. Тя се засмя.
— Снощи говорил с Лоабан. Той ми разказал за огледи. Само че аз прави оглед във въображение.
Също като Райм, замисли се Сакс.
— Намери ли нещо полезно?
— О, много неща.
Тя се зае с по-реалните улики, попълни картончетата и опакова всичко.
В ъгъла забеляза малък олтар и няколко статуетки на китайски богове. В съзнанието й отново прозвучаха думите на възрастната жена от близкия апартамент:
„Използват бомбички в ритуалите си. Плашат с тях дракони и демони. А може би призраци.“
32.
Десетки светлини примигваха около небостъргача. Призрака се обърна и ги погледна. Юсуф караше мълчаливо по Чърч Стрийт. Загубата на още един другар го бе разтърсила, но шофираше бавно и внимаваше да не привлича вниманието върху крадения микробус „Уиндстар“. След като старецът се беше самоубил, без да разкрие нищо (в джобовете си също не носеше нищо), Призрака бе избягал по стълбите и прекосяваше тичешком паркинга точно когато се чуха първите сирени. Сега опитваше да успокои дишането и пулса си.