Тя погледна към слънцето и изчисли кога ще пристигнат при засадата. Запита се къде ли са сега ловците. „Е, важното е да ги накараме да вървят към капана“ — каза си Айла.
Двамата заеха позиция, спогледаха се, кимнаха си един на друг и със силни викове подкараха конете към стадото. Айла държеше пръчка в едната ръка и парче кожа в другата. Управляваше Уини без юзди и затова ръцете й бяха свободни.
Когато за пръв път, след като напусна Клана, отиде сама на лов, тя насочи стадо коне към трап, който сама беше изкопала. Не знаеше, че конят, паднал в ямата, е майка-кобила, докато не видя как няколко хиени дебнат малкото й. С помощта на прашката прогони грозните същества и спаси младото жребче. Направи го повече, защото мразеше хиените, а не защото искаше да съхрани живота на малкото. Но след като веднъж го беше спасила, се почувства задължена да се грижи за него. Готвеше му супа от специално стрито и смляно зърно.
Скоро осъзна, че като го е спасила, е направила на себе си голяма услуга. Живееше сама в долината и беше благодарна за компанията на друго живо същество. Първоначално нямаше намерение да опитомява коня. Просто го смяташе за свой приятел. По-късно кобилката до такава степен се сближи с нея, че й позволяваше да я язди и отиваше там, където жената пожелаеше.
Уини предпочете да живее известно време с едно стадо, но се върна при Айла, щом водачът на стадото умря. Уини роди малко след като младата жена откри ранения Джондалар. Джондалар се зае с обучението и опитомяването на младия жребец по свой начин. Той изобрети юздите, за да го направлява и контролира. Приспособлението се стори полезно на Айла и тя го изпробва на Уини. Като цяло обаче продължи да я управлява чрез сигналите на тялото си, които кобилата разбираше най-добре.
Айла погледна към Джондалар, който препускаше след един зубър. Една уплашена женска се опита да се отклони, но Вълчо я върна обратно в стадото. Явно вълкът доста се забавляваше, като преследваше зубъра. Всички се бяха научили да работят в синхрон и да ловуват заедно по време на едногодишното пътешествие, когато вървяха по течението на Реката на Великата майка.
Щом доближиха мястото, където долината се стесняваше, Айла забеляза един мъж да й маха. Ловците бяха пристигнали и щяха да продължат да насочват стадото към капана.
Един от ловците изскочи зад подвижните прегради и хвърли копието си по един от зубрите. Оръжието улучи целта си, но раната не беше смъртоносна и животното продължи да препуска. Ловецът се опита да избяга и отново да се скрие. Разяреното от болката животно изблъска със страшна сила изкуствената преграда настрани. Мъжът падна под нея и зубърът го стъпка.
Докато наблюдаваше сцената с ужас, Айла извади копиехвъргача и се протегна за копие, когато видя как друго копие се забива в зубъра. Тя също стреля и препусна напред, пренебрегвайки опасността. Скочи от коня, който още не беше спрял напълно, и отмести преградата. Коленичи до мъжа, който лежеше близо до падналия зубър. Чу го да стене, което означаваше, че е още жив.
ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Уини нервно пръхтеше и се потеше, докато останалите зубри се носеха към капана. Когато Айла посегна за чантата с лекарствата си, тя погали коня, за да го успокои. Съзнанието й обаче бе обсебено от ранения. Дори не забеляза кога затвориха вратите на заграждението и ловците започнаха методично да отстрелват зубрите.
Вълкът се беше присъединил към преследването на животните, но преди вратата да се затвори, се спря и тръгна да търси Айла. Намери я коленичила до ранения мъж. Някои започнаха да образуват кръг около тях, ала тъй като и хищникът беше там, запазиха прилична дистанция. Айла не забеляза, че хората я гледат, и започна да преглежда мъжа. Той беше в безсъзнание, но на врата му се усещаше слаб пулс. Тя разтвори дрехите му.
Нямаше кръв, но върху гръдния кош и корема му вече бе започнал да се образува голям синьо-черен оток, Айла внимателно опипа мястото около синината. Натисна веднъж. Раненият потръпна и извика от болка, но не дойде в съзнание. Преслуша дишането му и чу тихо гъргорене. После забеляза струйка кръв от ъгъла на устата му и разбра, че има вътрешна травма.
Видя загриженост в сините очи на Джондалар. Джохаран също се беше намръщил. Тя поклати глава.
— Съжалявам — каза. — Зубърът го е прегазил. Ребрата му са счупени. Те са пробили белите му дробове, а сигурно и други органи. Има вътрешен кръвоизлив. Опасявам се, че не може да се направи нищо. Ако има съпруга, някой трябва да я повика, защото не е изключено да се пренесе в света на духовете преди изгрев слънце.