— Сигурна съм, че Уини ще се справи. Просто трябва да й осигуриш по-удобно седло. Все пак си прав. Повечето хора не са свикнали да пътуват с коне. Най-вероятно жените ще предпочетат да ходят. Тогава ще са им необходими палатки и провизии. Затова платформата за теглене ще свърши добра работа.
Айла свали торбите от Уини и и сложи юздите. Завърза повода към този на Рейсър и подкара двата коня. Кобилата обаче не беше свикнала да върви подир жребеца, когото самата беше родила. Досега той винаги я беше следвал. Въпреки че Джондалар седеше върху Рейсър и го направляваше с юздите, Уини препусна леко пред тях, като усещаше накъде иска да върви мъжът.
„Конете с удоволствие гледат да си разделят труда с техните приятели-хора“ — каза си Айла и се усмихна, докато ги гледаше как се отдалечават. Когато се обърна, Вълчо я гледаше изпитателно. Тя му беше направила знак да стои на място и той търпеливо чакаше.
Усмивката й бързо изчезна, когато отново видя ранения.
— Някой ще трябва да го носи, Джохаран — каза тя.
Вождът кимна и повика няколко души. Те изработиха импровизирана носилка, като свързаха няколко копия и завързаха отгоре дрехи. Когато Тефона и Кимеран се върнаха с информацията, че наблизо има малка пещера, мъжът вече беше преместен внимателно върху носилката и бе готов за транспортиране. Айла повика Вълчо и четиримата мъже вдигнаха другаря си.
Когато пристигнаха на мястото, тя помогна да разчистят. Пръстта беше покрита с изсъхнали листа, донесени от вятъра, и изсъхнали изпражнения на хиени, оставени от неприятните хищници, когато бяха използвали пещерата за подслон.
Айла беше приятно изненадана, когато откри, че наблизо има вода. В по-малката пещера на гърба на тази имаше извор с прясна вода, който течеше в една пукнатина, образувала се в скалите, Тя каза на Солабан къде да накладе огъня с дървата, които мъжете бяха събрали.
Когато помоли за постелки, неколцина веднага се отзоваха и натрупаха едни върху други завивките, за да образуват нещо като легло. Раненият беше дошъл в съзнание, докато го пренасяха, но когато го докараха, отново изпадна в несвяст. Изстена от болка, щом го преместиха на леглото, и отново се събуди. Лицето му бе изкривено от мъките и той дишаше тежко. Айла нави една от постелките и му я подложи, за да му е по-удобно. Той направи опит да се усмихне, но вместо това изкашля кръв. Тя избърса брадата му с парче мека заешка кожа, каквито обикновено носеше в чантата с лековете.
Айла прегледа ограниченото количество лечебни билки в чантата и се замисли как още би могла да облекчи болката му. „Чакай малко — каза си тя. — Не видях ли по пътя насам растението нард от семейство валерианови с ароматните корени?“ Огледа се и видя младата жена, която Манвелар, изглежда, доста уважаваше. Съгледвачката от Третата пещера Тефона.
Тефона беше останала, за да помогне при почистването на мястото, и още не беше тръгнала. Чужденката я беше заинтригувала. В нея имаше нещо, което привличаше вниманието на хората. Освен това, изглежда, за много кратко време си беше спечелила уважението на Деветата пещера. Тефона се запита докъде ли стигаха познанията на тази жена в лечителството. По нея нямаше никакви татуировки като на другите зеландонийци. Но народът, от който идваше, сигурно имаше други традиции. Някои хора се опитваха да заблудят другите, че знаят много за знахарството, но чужденката изобщо не се стараеше да ги впечатли. Вместо това тя вършеше неща, които сами по себе си впечатляваха. Като онова нещо, с което изхвърляше копия. Тефона си мислеше за Айла и много се изненада, когато тя я повика:
— Тефона, може ли да те помоля за нещо?
— Да?
— Познаваш ли растенията?
— Всеки познава малко или много растенията.
— Имам предвид онова, чиито листа напомнят напръстник, но цветовете му са жълти като на глухарче.
— Съжалявам, не се сещам. Не познавам много лечебните билки. Трябва да се обърнеш към зеландони.
— Ще наблюдаваш ли Шевонар, докато аз отида да набера? Стори ми се, че мярнах, докато идвахме насам. Ако той отново се събуди, или има някаква друга промяна, прати някого да ме повика. Ако наистина е това, което си мисля, може да помогне. Използвала съм стрити корени от него като лапа при счупени кости. Помага им при успокояването на болката.
— Да, разбира се, ще го наглеждам — кимна Тефона, горда, задето непознатата я помоли за помощта й.
Джохаран и Манвелар разговаряха тихо с Ранокол. Макар че Айла се намираше до тях, тя почти не ги чуваше. Вниманието й беше съсредоточено върху ранения и към водата, която се топлеше. Вълчо лежеше до нея на земята, сгушил глава между предните лапи, и наблюдаваше всяко нейно движение. Когато водата завря, тя добави в нея корени от нарда, за да омекнат и да станат годни за лапа. Докато търсеше, откри и зарасличе. То също помагаше при счупвания и външни рани. Щеше да опита всичко, за да облекчи болката на Шевонар.