Младият мъж се беше борил с такава смелост за всяка минута живот, че Джохаран се надяваше съпругата му да пристигне, преди да е загубил битката. Най-накрая забеляза движението в далечината. Някой приближаваше. Той забърза към тази посока и въздъхна от облекчение, когато различи кон. Щом пътниците пристигнаха, Джохаран отиде при Релона и поведе разстроената жена към пещерата, в която мъжът й умираше.
— Шевонар, Шевонар! Релона е тук. — Айла го побутна леко по ръката. Той отвори очи и погледна към нея. — Тук е. Релона е тук — повтори тя. Шевонар отново затвори очи и леко поклати глава, опитвайки се да дойде в съзнание.
— Шевонар, аз съм. Дойдох колкото можах по-бързо. Говори ми. Моля те, говори ми. — Релона заплака.
Раненият отвори очи и с усилие ги фокусира върху навелото се над него лице.
— Релона — промълви. — Не плачи — прошепна и се опита да си поеме дъх.
Релона погледна умоляващо към Айла. Тя бе изпаднала в паника, отчаяно търсеше отговор, но никой не се осмеляваше да я погледне. Отново се обърна към мъжа и видя кръвта на устата му.
— Шевонар! — изплака и хвана ръката му.
— Релона… исках да те видя за последно… Да се сбогувам, преди да отида в… света на духовете. Ако Дони позволи… ще се видим там. — Той затвори очи и всички чуха слабо хриптене. Шевонар се опитваше да си поеме въздух. После тихият стон се усили. Спря и отново се опита да си поеме дъх. Накрая сякаш нещо се пречупи в него и той издъхна с последен стон.
— Не, не! Шевонар, Шевона-а-ар… — заплака Релона. Тя положи глава върху гърдите му и захлипа от мъка. Ранокол стоеше до нея и също лееше сълзи заради непоносимата загуба. Не можеше да си намери място от скръб.
Всички се изненадаха, когато внезапно чуха протяжния вой, от който по гърба им пролазиха ледени тръпки. Мигновено отправиха погледи към Вълчо. Той се бе изправил на четирите си лапи, извисил глава нагоре, и пееше своята вълча песен.
— Какво прави? — попита объркан Ранокол.
— Тъгува за брат ти — обади се познатият глас на зеландони. — Като всички нас.
Хората въздъхнаха от облекчение, щом я видяха. Тя беше пристигнала с Релона и другите. Зеландони обаче бе останала назад, когато съпругата на Шевонар се втурна да види любимия си. Хлипането на Релона премина в мъчителни стенания. Зеландони и другите се присъединиха към нея и също заплакаха. Вълчо зави заедно с тях. Накрая Ранокол спря да плаче и се хвърли към покойника. Миг по-късно той и Релона се прегръщаха и взаимно се успокояваха.
Малко по-късно зеландони помогна на Релона да стане и я отведе при кожата, която беше постлана до огъня. Джохаран помогна на Ранокол да отиде от другата страна на огнището. Жената седна, потънала в апатия и безразличие. Братът на мъртвия се разположи върху кожата и се загледа втренчено в стената.
Зеландони от Третата пещера заговори тихо с едрата зеландони от Деветата пещера. Скоро те донесоха по чаша с някаква течност. Едната беше предназначена за Релона, която я изпи, без да се противи, сякаш й беше напълно безразлично. Другата беше поднесена на Ранокол, който отначало я отклони с ръка, но след като шаманките настояха, я изпи. Не след дълго и двамата лежаха върху кожите и спяха.
— Хубаво е, че се успокоиха — каза Джохаран.
— Трябваше да си поплачат — отвърна Айла.
— Да, но сега трябва да почиват — намеси се зеландони. — И ти също, Айла.
— Първо хапни нещо — предложи й Пролева. Съпругата на Джохаран беше дошла с Релона и зеландони, както и с още неколцина от Деветата пещера. — Изпекохме зуброво месо, а от Третата пещера донесоха и друга храна.
— Не съм гладна — отвърна Айла.
— Но сигурно си уморена — каза Джохаран. — Почти не си се отделяла от него.
— Де да можех да сторя нещо повече за него. Не можах с нищо да му помогна. — Тя поклати глава отчаяно.
— Но ти направи достатъчно — обади се старецът, който беше зеландони на Третата пещера. — Облекчи болката му. Никой не би могъл да стори повече на твое място. Шевонар нямаше да изкара толкова дълго, ако не беше твоята помощ. Аз не бих използвал компрес в подобен случай. За външни рани — да, но не и за вътрешни травми. Едва ли бих се сетил. Но, изглежда, помогна.
— Да наистина. Беше много умно от твоя страна да прибегнеш до този метод — съгласи се зеландони от Деветата пещера. — Правила ли си го преди?
— Не. Дори не бях сигурна, че ще има ефект, но трябваше все пак да опитам.
— Добре се справи — каза Дони. — Сега обаче трябва да хапнеш нещо и да си починеш.