— Така смятам и аз.
— Освен това е необходимо да имаш познания за вътрешността на тялото. Човешките вътрешности много си приличат с животинските. Често съм колела животни и съм ги разрязвала на части много внимателно, за да видя как изглеждат телата им отвътре и как са свързани органите им. Лесно могат да се видят тръбичките, които пренасят кръв от сърцето, и жилите, които задвижват мускулите. Тези неща са много сходни при всички животни, но някои са по-различни. Коремът на зубъра е устроен по-различно от този на коня. Много други органи също. Може да бъде полезно и доста интересно.
— Съгласна съм. Когато ловувам, понякога коля животни. Това помага да разбереш по-добре устройството на хората. Сигурна съм, че ребрата на Шевонар бяха счупени. Острите краища бяха пробили… меховете му за дишане.
— Белите дробове.
— Да, белите дробове и… другите му органи. Черния дроб и далака. Те обикновено кървят много обилно, когато се повредят. Сещаш ли се какво имам предвид?
— Да.
— Кръвта няма къде да се стича. Мисля, че затова почерня и стана толкова твърд.
— Аз го прегледах и съм съгласна с твоята преценка. Кръвта е изпълнила стомаха и част от червата му. Червата му сигурно са се пръснали.
— Червата са дългите тръби, които водят до външния край, така ли?
— Да.
— Джондалар ме научи на тази дума. Вярно, червата на Шевонар също бяха увредени, но според мен той умря от вътрешен кръвоизлив.
— Да. Малката кост на левия му прасец също беше счупена. И дясната му китка. Но тези счупвания не са фатални.
— Затова те не ме уплашиха толкова. Просто се питах дали бих могла да сторя нещо друго, за да го излекувам.
— Ти направи всичко, каквото можа, Айла. Всички ние ще се пренесем някой ден в света на духовете. Когато Дони ни повика, млади или стари. Нямаме избор. Дори зеландони не са достатъчно надарени да го спрат или дори да знаят кога ще се случи. Това е тайната, която Дони не споделя с никого. Тя позволи на Духа на зубъра да ни отнеме Шевонар в замяна на животното, което убихме. Понякога Тя изисква подобни жертви. Може би е решила, че трябва да ни напомни да не приемаме нейните дарове за даденост. Ние убиваме нейните създания, за да живеем, но трябва да оценяваме Дара на Живота, който ни е дала, и да не забравяме за него, когато отнемаме живота на нейните животни. Великата майка не винаги е щедра и добра. Понякога нейните уроци са жестоки.
— Да, това вече го разбрах. Според мен светът на духовете не е приятно място. Уроците са жестоки, но ценни.
Зеландони не каза нищо. От опит знаеше, че хората често продължават да говорят, за да запълнят паузата, ако тя не им отговореше веднага, ала много пъти тя научаваше повече от тишината, отколкото, ако задаваше въпроси. След известно време Айла продължи:
— Помня, когато Креб ми каза, че духът на Пещерния лъв ме е избрал. Каза, че пещерният лъв е силен тотем, който дава мощна закрила, но че е трудно да се живее със силни тотеми. Каза ми още, че ако внимавам, моят тотем ще ми помага и ще ми посочва кое решение е правилно и кое — не. Но Креб ме предупреди, че тотемите подлагат човека на изпитание, за да видят дали си струва да му дадат нещо. Каза също, че Пещерният лъв не би ме избрал, ако аз не струвах нищо. Сигурно е имал предвид, че съм издръжлива.
Шаманката беше изненадана от дълбочината, с която Айла изложи мислите си. Дали наистина хората, които тя наричаше Клана, разсъждаваха толкова смислено? Ако беше казала „Великата Майка Земя“ вместо „Духа на Пещерния лъв“, думите щяха да принадлежат на самата зеландони.
Накрая първата зеландони продължи:
— Нищо не можеше да се направи за Шевонар, освен да се облекчи болката му. А ти изпълни това. Използването на компрес беше любопитен подход. От жената от Клана ли се научи?
— Не. Никога преди не го бях правила. Но болката му беше толкова силна, а не биваше да му давам никакви течности заради вътрешните травми. Мислех да приложа парна баня, но се побоях, че ще се разкашля с увредените си бели дробове и ще стане по-лошо. Тогава забелязах белега на кожата му. Беше станал почти черен. Знаех, че някои растения облекчават болката, а по пътя насам забелязах едно такова. Отидох и набрах. Изглежда, му помогна.
— Да, и аз мисля, че му помогна. Някой път може сама да опитам. Изглежда, имаш някакъв вроден усет към лечителството, Айла. Затова се чувстваш зле, когато не можеш да помогнеш. Всеки добър знахар понася тежко загубата на човешки живот. Но знай, че не можеше да направиш нищо друго. Майката реши да го повика и никой не е в състояние да се противопостави на волята й.