— Права си, зеландони. Нямаше никаква надежда, но все пак исках да те попитам. Знам, че имаш много работа за вършене, и не искам да ти отнемам от времето. — Айла стана да си върви. — Благодаря ти, че се отзова.
Зеландони проследи с поглед младата жена.
— Айла — повика я тя. — Би ли направила нещо за мен?
— Каквото кажеш, зеландони.
— Когато се върнем в Деветата пещера, ще ми донесеш ли малко червена охра? Има на брега на реката, до голямата скала. Сещаш ли се къде е?
— Да, видях охра, когато плувахме с Джондалар. Тя е много светлочервена. По-ярка е от другите.
— Ще ти кажа как да пречистиш ръцете си и ще ти дам специална кошница за нея, когато се върнем — каза зеландони.
ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА
На следващия ден всички се върнаха без настроение в Деветата пещера. Ловът без съмнение беше минал успешно, но цената се оказа прекалено висока. Щом пристигнаха, Джохаран предаде тялото на Шевонар на зеландонийците, за да го подготвят за погребението. Трупът беше отнесен до ръба на скалата, близо до моста върху Долната река, за да бъде ритуално измит и облечен в церемониалните дрехи и накити. Тази работа трябваше да се свърши от зеландони, Релона и още няколко жени.
— Айла — повика я зеландони, докато тя се връщаше в дома на Мартона. — Ще ни трябва червена охра. Нали обеща да ми донесеш.
— Ей-сега отивам.
— Ела с мен. Ще ти дам специална кошница и нещо за копаене.
Зеландони я поведе към нейната къща и я покани да влезе. Айла никога не беше влизала в дома на дони и затова й беше много интересно. Нещо тук й напомни за домашното огнище на Иза. Може би многото листа и други части на растения, оставени да се сушат. Те висяха на въжета, опънати по цялата дължина на стаята. В предната част на жилището имаше няколко повдигнати легла. Айла обаче беше сигурна, че зеландони не спи тук. Оказа се, че има още стаи, разделени с паравани. Едната от тях изглежда беше кухнята. Тя предположи, че другата сигурно е спалнята.
— Ето ти кошницата и лопатата — рече зеландони и й подаде плетения съд заедно с приспособление за копаене с дръжка от еленов рог.
Айла излезе и тръгна към даденото място. Зеландони я придружи донякъде, след което се насочи към южния край на пещерата. Вълчо си беше намерил място на скалния ръб, където да си почине. Там беше далеч от хората, но в същото време нищо не можеше да убегне от погледа му. Когато животното забеляза Айла, то веднага изтича при нея. Дони се спря.
— Мисля, че ще е добре да държиш Вълчо по-далеч от тялото на Шевонар — каза. — За негово добро е. Докато човекът не бъде погребан в земята, духът му се носи във въздуха. Знам как да предпазвам хора, за да не се всели в тях, но за вълка не съм сигурна. Боя се, че духът ще се опита да се всели в животното. Виждала съм как вълци побесняват и на устата им излиза пяна. Според мен те се опитват да се преборят с нещо, сигурно с някакво зло или с обезумял дух. Ухапването от такова животно убива като със смъртоносна отрова.
— Ще потърся Фолара и ще я помоля да го държи под око, след като донеса червената охра.
Вълчо я последва. Тя се спусна по пътеката към мястото, където с Джондалар бяха плували и се бяха къпали, след като пристигнаха. Айла напълни кошницата почти догоре и тръгна обратно. Видя Фолара да говори с майка си и й обясни молбата на зеландони. Младата жена се усмихна, зарадвана, че ще прави компания на вълка. Майка й току-що я беше накарала да дойде с нея и да помогне при подготвянето на трупа. Подобно нещо далеч не й беше приятно, а освен това беше убедена, че Мартона не би отказала на Айла.
— Може би ще бъде най-добре да го държим в дома на Мартона. Ако решиш да излезеш, имам специално въже, което се завързва на врата му, така че да не се задуши. На Вълчо много не му харесва, но ще се примири. Ела с мен и ще ти покажа как да го вържеш — каза Айла.
После отиде до далечния ръб на скалата и даде червената охра на Първата. Там тя остана да помогне при почистването и преобличането на тялото на Шевонар. Скоро се присъедини и майката на Джондалар. Тя каза на Айла, че Фолара е поканила няколко младежи на гости и че на вълчо, изглежда, му е приятно с тях.
На Айла й направиха впечатление дрехите, с които облякоха мъртвия ловец, макар че реши да не показва този интерес. Имаше широка мека туника, направена от козината на различни животни и от кожи, оцветени в различни цветове, съшити в красиви фигури и допълнително украсени с мъниста, раковини и ресни. Туниката беше хваната с колан на бедрата. Панталоните бяха в тон с туниката, както и ботушите. Накити от раковини, мъниста, различни животински зъби и фигури от слонова кост бяха поставени внимателно на врата му.