Айла обърна глава към Мартона и зеландони. Всички зеландонийци и водачи имаха сложни татуировки от квадрати и правоъгълници с различни цветове.
— Може би аз ще успея да й обясня значението на думите — обади се зеландони.
Джондалар си отдъхна.
— Да започнем с „елан“. Знаеш ли какво означава?
— Днес ви чух да употребявате думата. Означава нещо като дух или жизнена сила. Така мисля.
— Но преди не си я знаела?
— Джондалар винаги казваше „дух“. В това има ли нещо лошо?
— Не, няма. При нас „елан“ се употребява по-скоро, когато става въпрос за смърт или раждане, защото смъртта е липсата или краят на елана, а раждането е неговото начало. Когато едно дете се роди, когато на света се появи нов живот, той е изпълнен с елан, виталната сила на живота. Когато детето се кръщава, зеландони създава знак, който е символ на неговия дух, на този нов човек. Този знак се рисува или изрязва върху някакъв предмет — камък, кост или дърво. Знакът се нарича абелан. Всеки абелан е различен и се използва за обозначаването на конкретен човек. Знакът може да е съставен от линии, форми или точки, или някоя опростена фигура на животно. Каквото дойде наум на зеландони, докато медитира при кръщаването на детето.
— Така правеше и Креб — нашият мог-ър! Той медитираше, за да реши какъв да бъде тотемът на новороденото! — учудено възкликна Айла.
— Говориш за мъжа от Клана, който беше… зеландони на твоя клан ли? — попита дони.
— Да!
— Ще трябва да помисля. А сега да продължа. Зеландони медитира, когато решава какъв да бъде знакът. Предметът със знака се нарича еландон. Зеландони го дава на майката на бебето, за да го пази, докато детето порасне. След това майката дава на порасналите вече деца еландоните им като част от церемонията на съзряването им.
Айла слушаше с интерес.
— Но еландонът е нещо повече от материален предмет с рисунки по него. Този предмет съдържа елана, силата на живота, духа, естеството на всеки от членовете на пещерата. Така както дони е носител на духа на Майката. Еландонът има повече сила отколкото която и да е друга лична вещ. Толкова е могъщ, че в неподходящи ръце може да се използва срещу даден човек и ужасно да му навреди. Затова майката пази еландоните на децата си на тайно място, известно само на нея и може би на майка й или на съпруга й.
Изведнъж Айла си даде сметка, че ще е отговорна за еландона на детето, което в момента носи в утробата си.
Зеландони обясни, че когато еландонът се даде на вече порасналия човек, той трябва да го скрие също на тайно място, често по-далеч от пещерата. Но някакъв безобиден предмет, като камък например, се избира за заместител и се дава на зеландони, който или която го слага в пукнатината на скалната стена на някое свещено място, може би пещера, като дар за Великата майка. Макар и дарът да е незначителен, значението му е много по-голямо. Смята се, че Дони може да проследи по заместителя оригиналния предмет и да разбере на кого принадлежи.
Уиламар добави, че зеландони много ги уважават и са склонни да им се доверят.
— Но те притежават голяма сила и власт — каза той. — Малцина от тях са злоупотребявали с познанията и със способностите си. Някои се страхуват, че при подходяща възможност един зеландони може да използва мощен предмет като еландона срещу някого, когото не харесва или мрази. Или пък да даде на човек урок, ако той е извършил лоша постъпка. Никога не съм чувал да е ставало подобно нещо, но хората обичат да си измислят и да украсяват историите.
— Ако някой накърни личния предмет-символ на друг човек, той може да се разболее или дори да умре. Ще ти разкажа една стара легенда — каза Мартона. — В миналото някои семейства имали обичая да слагат всичките еландони заедно на едно място. Понякога дори членовете на цели пещери ги събирали на едно място. Една от пещерите поставяла всичките си предмети-символи в специална малка пещера, намираща се на хълм близо до тяхното скално убежище. Мястото било смятано за толкова свято и неприкосновено, че никой не ходел там. През една много влажна пролет по склона минала лавина, която разрушила пещерата и всичко в нея. Хората се обвинявали един друг и престанали да бъдат единни. Без сговор и взаимопомощ животът станал много труден. Людете се разпръснали и пещерата загинала. Така хората разбрали, че ако някой повреди всичките еландони или дори ако те пострадат при природно бедствие, семейството или пещерата ще имат сериозни проблеми. Затова всеки човек трябва лично да съхранява в скривалище своя символ-предмет.