— Значи туниката на Шевонар има собствен знак, абелан и абелан на зеландонийците — заключи Айла, сякаш току-що бе направила важен извод.
— Да. Всеки ще го познае по тях, включително и Дони. Великата Майка Земя ще знае, че той е един от Нейните деца, които са живели в югозападния район на тази земя — изрече зеландони. — Но това е само част от кройката на туниката на Шевонар. Целият тоалет има определено значение, включително и огърлиците. Освен абеланът на зеландониите част от фигурата включва и деветте квадрата на Деветата пещера, както и други мотиви, които определят линията на живота му. Има знаци-символи за неговата съпруга, абелани на децата му. Неговият занаят — правенето на копия — също е представен. И, разбира се, личният му знак-символ. Неговият церемониален тоалет е един нагледен показ на имената и кръвните му връзки.
— Церемониалният тоалет на Шевонар наистина е много хубав — обади се Мартона. — Той беше изработен от един стар шивач, който почина. Той беше много добър в професията си.
На Айла й беше направило впечатление, че дрехите на зеландонийците са много интересни. Някои от тях бяха красиви — особено тези на Мартона, — ала тя нямаше никаква представа за сложните значения и понятия, които бяха свързани с дрехите. Някои от нещата й изглеждаха твърде натруфени за нейния вкус. Беше свикнала с по-опростените форми и ценеше полезността на предметите, също като нейната майка в Клана. Понякога си позволяваше по-разчупени форми в кошницата, която плетеше. Или пък купата или чашата, която изрязваше, но никога не бе добавяла допълнителна украса.
Сега започваше да разбира как дрехите и бижутата, които хората носеха, както и татуировките по лицата, ги характеризираха и показваха личността им. Тоалетът на Шевонар, който беше богато украсен, на нея й се струваше балансиран и приятен за окото. Беше изненадана обаче, когато Мартона й каза, че тези дрехи са създадени от стар човек.
— Сигурно са били направени с много труд. Защо един старец ще изразходва толкова много време, за да прави дрехи? — попита Айла.
Джондалар се усмихна:
— Защото занаятът му беше да шие церемониални и погребални дрехи.
— Старецът не ги уши, той само ги скрои и измисли как ще изглеждат — добави Мартона. — Трябва да се вземат предвид толкова много неща, че са необходими специални умения и око на творец, за да се ушият добре. Но в крайна сметка тоалетът беше завършен. Много хора бяха работили с него години наред и екипът се справи добре. Сега една от тези шивачки скроява дрехите, но още не е толкова добра.
— Но защо старецът или някой друг ще го прави заради Шевонар? — отново зададе въпрос Айла.
— Той ги продаваше — отвърна Джондалар.
Айла се намръщи. Очевидно още не разбираше напълно какво й говорят.
— Мислех, че хората търгуват само с другите биваци или пещери. Не знаех, че търгуват с хора от собствената им пещера.
— Но защо не? — обади се Уиламар. — Шевонар беше майстор на копия. Славеше се с добре изработените копия, но не можеше сам да си ушие дрехите. Затова размени двайсет от най-добрите си копия за тези дрехи. Направи добра сделка.
— Тези дрехи бяха едни от последните, които старият шивач уши — каза Мартона. — Когато зрението му отслабна и той не можеше повече да упражнява занаята си, продаде копията на Шевонар за други неща, които му бяха необходими, но запази най-доброто за себе си. Костите му сега са погребани в гробището. Той отнесе със себе си копието в света на духовете. На него бяха изобразени неговият абелан и този на Шевонар.
— Ако майсторът на копия е изключително доволен от дадено свое произведение — обясни Джондалар, — заедно с абелана на човека, за когото е направено, понякога изрязва или рисува и собствения си знак-символ.
По време на лова Айла научи, че определени знаци по копията са много важни. Всяко от тях носеше знака на собственика си, за да не възникват съмнения кой кое животно е убил. До този момент не знаеше, че тези знаци се наричат абелани, нито пък, че са толкова важни за зеландонийците. Беше видяла как се реши един спор само благодарение на знаците. Две копия бяха улучили едно и също животно, но само едно от тях бе попаднало в жизненоважен орган.
Макар и всяко копие да носеше знака на собственика, тя беше чула ловците да си говорят за майсторите на копията. Те, изглежда, знаеха кой кое копие е изработил, без значение дали върху него има или няма символ на майстора. Начинът на изработка и украсите по копието издаваха неговия автор.
— Какъв е твоят абелан, Джондалар? — попита го Айла.
— Не е нещо определено, просто знак — вдигна рамене любимият й. — Прилича на това. — Той начерта нещо като стрелка. — Винаги съм си мислел, че когато съм се родил, зеландони сигурно не е могла да измисли нищо друго — усмихна се и погледна към Първата. — Или може би това е опашка на хермелин, бяла с черен връх. Винаги са ми харесвали хермелиновите опашки. Мислиш ли, че моят абелан е хермелин?