— Твоят тотем е Пещерният лъв — изрече Айла. — Същият като моя. Мисля, че твоят абелан може и да е хермелин. Защо не? Хермелините са като едни малки невестулки, но са красиви през зимата. Целите са в бяло, освен черните им очи и връхчета на опашките. Всъщност кафявата им лятна козина също не е лоша. — Тя се замисли за миг, след което попита: — А какъв ли е абеланът на Шевонар?
— Видях едно от неговите копия близо до мястото, където почива — каза Джондалар. — Сега ще го взема и ще ти го покажа.
Той бързо взе копието и показа знака-символ на Шевонар. Представляваше стилизиран муфлон — планински овен с големи извити рога.
— Трябваше да го взема — обясни зеландони. — Ще ни трябва, за да направим копие на неговия абелан.
— Защо ще правите копие? — попита Айла.
— Същият символ, който е обозначавал копията, дрехите и другите му принадлежности, трябва да бъде изобразен и на надгробния му стълб — отвърна Джондалар.
Докато се връщаха в жилищата си, Айла се замисли за разговора и направи няколко извода. Макар че предметът-символ, еландонът, да беше скрит, знакът-символ, абеланът, беше направен за показ на другите. Той притежаваше голяма сила за този, на когото принадлежеше, но не и за този, който би искал да злоупотреби с него. Това бе всеизвестно. Истинската сила идваше от неизвестното, езотеричното.
На следващата сутрин Джохаран потропа на вратата на Мартона. Джондалар се изненада да види брат си.
— Няма ли да ходиш на срещата тази сутрин? — попита го той.
— Да, ще ходя, разбира се, но исках да поговоря с теб и Айла преди това — отвърна Джохаран.
— Влез тогава.
Той пристъпи вътре. Мартона и Уиламар излязоха от спалнята и го поздравиха. Айла слагаше останалата от закуската храна в дървената купа на Вълчо. Тя също вдигна глава и се усмихна.
— Джохаран иска да говори с нас — поясни Джондалар и погледна към Айла.
— Няма да отнеме много време. Мислех си за тези ваши копиехвъргачи. Ако повече от нас можеха да хвърлят копия на такива големи разстояния, Джондалар, щяхме да спрем онзи зубър, преди да прегази Шевонар. Вече е твърде късно да му се помогне, но искам останалите ловци да са в безопасност. Вие двамата бихте ли искали да ни покажете едно от вашите оръжия и как се използва то?
Джондалар се усмихна:
— Разбира се. Очаквах да ме повикаш. Нямам търпение да покажа как действа копиехвъргачът, за да могат всички да се възползват от неговите предимства.
Всички обитатели на дома на Мартона освен Фолара отидоха с Джохаран до мястото за събирания в южния край на пещерата. Там вече бяха пристигнали много хора. Вестоносци бяха пратени до зеландонийците от другите пещери, които бяха участвали в лова. Трябваше да се съберат и да поговорят за погребалната церемония. Освен духовния водач на Деветата пещера, членовете на Четиринайсетата, Единайсетата, Третата, Втората и Седмата също бяха тук, както и повечето от водачите.
— Духът на Зубъра отне един от нас в замяна за едно от неговите създания — започна едрата дони. — Това е жертва, която ние трябва да направим, ако тя го иска.
Тя погледна към хората, които закимаха. Властният й вид не се проявяваше никога така явно, както по време на срещите с другите зеландонийци. Тогава наистина си личеше, че е Първа сред служителите на Майката.
Докато събранието продължаваше, неколцина зеландонийци изразиха несъгласие и Първата им позволи да кажат мнението си. Джохаран осъзна, че мислите му се лутат от въпроса за погребението на Шевонар до това къде да разположат мишените за стрелба. След като говори с Айла и Джондалар, той реши да окуражи ловците да си направят копиехвъргачи и да започнат да се упражняват още преди да са си тръгнали от Летния събор. Искаше те да придобият колкото се може no-скоро ловни умения с новото оръжие на Джондалар. Но не и днес. Разбираше, че днес няма да се борави с оръжие. Това бе денят, в който духът на Шевонар, неговият елан, щеше да бъде упътен към следващия свят.
Съзнанието на зеландони също бе заето с други мисли, макар че тя, изглежда, сериозно обмисляше предложенията на другите. Мислеше си за по-младия брат на Джондалар още откакто й дадоха бляскавия камък от гроба му, който се намираше далеч на изток, но чакаше подходящия миг.
Знаеше, че както Айла, така и Джондалар трябва да участват в ритуала. Установяването на контакт със следващия свят беше достатъчно страховито, особено за тези, които не бяха обучавани за подобни неща. Можеше да се окаже опасно дори за посветените. По-сигурно беше, когато на церемонията присъстват много хора, за да помогнат и да подкрепят онези, които щяха да установят контакта. Тъй като беше убит по време на лов, в който участваха повечето от съседните пещери, погребението на Шевонар щеше да представлява голяма церемония. Моментът щеше да е подходящ да се опита да навлезе по-дълбоко в света на духовете, за да потърси жизнената сила на Тонолан. Така си мислеше зеландони. Тя хвърли поглед към Айла и се запита как ли ще реагира чужденката. Русокосата жена продължаваше да я учудва със знанията си, компетентността и дори с отзивчивостта си.