Айла и другите, които размишляваха върху свои си неща, се сепнаха, когато чуха гласа на Първата. Тъй като спорещите зеландонийци очевидно не можеха да постигнат приемлив компромис, властната дони реши, че е време да се намеси. Тя взе под внимание всички гледни точки и се опита да ги обедини. После минаха на темата за защитата на тези, които ще носят тялото на Шевонар до свещеното погребално място. Те трябваше да бъдат предпазени от изгубени и бродещи души.
Щеше да се проведе специален ритуал с гощаване, с който да се подсили духът на всеки един от тях, за да може да противостои на изгубените души. Разбира се, щом стана дума за храна, всички се обърнаха към Пролева. След това говориха за храната, която заедно с оръжията м сечивата щеше да бъде оставена в гроба. Тази храна нямаше да се яде, а нейният дух щеше да захранва свободно реещия се дух на покойника, за да му даде сила да намери пътя си. Беше направено всичко необходимо, за да не се върне или да не блуждае душата на мъртвеца твърде дълго.
По-късно сутринта Айла излезе с конете. Яздеше Уини, а Рейсър и Вълчо препускаха зад нея. После тя разреса животните и ги провери дали всичко при тях е наред. Беше свикнала да прекарва всеки ден с конете, но откакто пристигнаха, повече време седеше с народа на Джондалар и животните й липсваха. Те я посрещнаха с радост и тя разбра, че им е липсвала много.
На връщане се отби в дома на Джохаран и попита Продева дали знае къде е Джондалар.
— Отиде с Джохаран, Рушемар и Солабан, за да изкопаят дупка за Шевонар — отвърна й жената. Пролева имаше много работа, но в момента чакаше някого и имаше време за Айла. Искаше да опознае чужденката с многото дарби, която скоро щеше да се омъжи за брата на съпруга й. Затова я попита дали желае да й налее чай от лайка.
Айла се поколеба.
— Трябва да се върна при Мартона, но с удоволствие ще пия чай с теб някой друг път.
Вълчо, на когото му беше харесала разходката също колкото и на конете, последва вътре Айла. Джарадал, който проследи животното, изтича след него. Вълкът подуши с нос детето и му подаде муцуната си да го погали. Усмихнат, Джарадал поглади Вълчо по главата.
— Трябва да ти кажа, Айла — започна Пролева, — че се разтревожих, когато Джарадал ми каза, че е докоснал твоето животно. Трудно е да повярваш, че един месояден хищник като този може да бъде толкова нежен и внимателен с децата. Когато Фолара го доведе у нас и видях Марсола да лази по него, не можах да повярвам на очите си. Бях направо удивена. Дори Салона се смееше, макар че когато за пръв път видя нейното момиченце с вълка, беше ужасена.
— Вълчо има слабост към децата — обясни Айла. — Той израсна, играейки и спейки с тях в Лъвския бивак. Те бяха негови другарчета от глутницата, а порасналите вълци винаги се отнасят закрилнически към по-малките си събратя. Сигурно си мисли, че всички деца принадлежат към неговата глутница.
Докато Айла и Вълчо вървяха към жилището на Мартона, тя не можеше да се сети какво й беше направило впечатление в Пролева. Нещо в начина, по който се държеше и движеше, нещо в широката й туника. Изведнъж се досети и се усмихна. Пролева беше бременна!
Когато Айла се прибра в дома си, там нямаше никого. Съжали, че не беше останала с Пролева и да пие чай с нея. Зачуди се къде ли е майката на Джондалар. Нямаше я при Пролева. Сигурно беше отишла при зеландони. Изглежда, двете бяха близки или поне се уважаваха. Винаги си говореха или загадъчно се споглеждаха. Ако отидеше да види дали Мартона е там, това беше повод да посети дони, която искаше да опознае по-добре.
Разбира се, не й беше толкова спешно да търси Мартона сега, а и зеландони сигурно беше много заета в момента. Може би не трябваше да я безпокои. Айла обаче искаше да се заеме с нещо полезно. Може би ще може да помогне. Поне ще им предложи.
Отиде до жилището на зеландони и почука на вратата. Домакинята сигурно се намираше някъде наблизо, защото веднага отвори.
— Айла. — Тя изненадано погледна към младата жена и вълка. — Мога ли да ти помогна с нещо?
— Търся Мартона. Вкъщи я няма и при Пролева я нямаше. Питах се дали не е дошла при теб.
— Не, няма я тук.
— Е, тогава извинявай, че те обезпокоих. Представям си колко си заета в момента. Не трябваше да ти отнемам от времето.
— Няма нищо — отвърна дони и забеляза, че младата жена е напрегната, но изпълнена с енергия. — Мартона за нещо конкретно ли ти трябва?
— Не, просто я търсех. Мислех си, че може да й трябва помощ за нещо.
— Ако искаш да правиш нещо, можеш да помогнеш на мен — каза зеландони и отстъпи навътре. Усмивката на Айла й даде да разбере, че това е била истинската причина за идването й.