Джохаран кимна на другите, когато и последната лопата с пръст беше изсипана върху кожите. Изкопът беше достатъчно дълбок. Те си събраха инструментите и набързо напуснаха мястото. Без да смеят да промълвят и дума, мъжете се отдалечиха от жилищния район и отидоха до мястото, което беше избрано по-рано. Там, където хората рядко минаваха.
Мъжете изкопаха втора дупка — по-малка от първата. После свалиха качулките и кожите от себе си и ги хвърлиха вътре. Процедурата завърши, като внимателно изсипаха пръстта обратно и ги заровиха. Инструментите щяха да бъдат върнати на специално място, където се съхраняваха, но копачите внимаваха да не се докосват с някоя от откритите части на тялото си до тях, освен с начервените с охра длани.
Отидоха направо в една малка пещера близо до подножието на варовиковите скали в долината. Пред пещерата бе забит стълб, инкрустиран със зеландонийския абелан и други знаци. Те влязоха, оставиха погребалните инструменти и бързо излязоха. На излизане хващаха с две ръце стълба и изричаха някакви заклинания. Молеха Майката да им даде по-добра закрила. После отидоха в колона по един до друга пещера във високото — тази, която се използваше от зеландони за церемонии с участието на момчета и мъже.
Шестимата зеландони от пещерите, които участваха в трагично завършилия лов, ги чакаха пред пещерата заедно с техни ученици. Носеха гореща вода и няколко растения, които отделяха сапунин и бяха известни като сапунени коренчета. Сапунената пяна почервеня от охрата, която беше използвана да предпази ръцете и краката на копачите. Шаманите поляха с горещата вода начервените ръце на четиримата над една малка дупка, изкопана в земята, след което пречистването бе повторено, за да не останат никакви следи от червеното. Дори почистиха под ноктите си с малки клечки. После се измиха за трети път. Бяха огледани от зеландони и ако имаше съмнения, отново повтаряха, докато всичките шамани останаха доволни. Накрая всеки от мъжете взе по една непромокаема кошница с вода и сапунени коренчета, след което изми цялото си тяло и косата. Едва когато бяха обявени за пречистени и им разрешиха да си вземат личните дрехи, копачите започнаха да дишат по-спокойно. Зеландони даде на всеки от тях чаша с горещ и горчив чай, като ги инструктира първо да изплакнат устата си, да изплюят в една специална дупка и после да изпият течността. Те набързо изпълниха инструкциите и си тръгнаха доволни, че всичко е свършило. Никой от тях не се радваше, че е бил толкова близо до силната магия.
Джондалар и другите мъже влязоха в дома на Джохаран. Говореха тихо, все още не ги напускаше мисълта, че са били толкова близо до света на духовете.
— Айла те търсеше, Джондалар — каза му Пролева. — Тя си тръгна, но после се върна с един вкусен чай. Поговорихме си, но сетне няколко души дойдоха да обсъдим погребалната церемония. Тя предложи да помогне, ала аз й казах, че това ще стане друг път. Сигурно зеландони е имала други планове за нея. Тя си тръгна преди малко. И аз трябва да вървя. В кухнята има храна и горещ чай за вас.
— Айла каза ли ти къде отива? — попита Джондалар.
— При майка ти.
— Благодаря ти. Ще отида да видя какво иска.
— Първо хапни нещо. Много работа свършихте.
Той хапна набързо, пи чай и реши да си върви.
— Обади ми се, когато зеландони станат готови, Джохаран — помоли го Джондалар.
Всички седяха около ниската маса и пиеха от виното на Мартона, когато той влезе в жилището на майка си.
— Вземи си чашата, Джондалар — предложи му тя. — Ще ти налея и на теб. Денят беше труден и още не е свършил. Мисля, че трябва да си отдъхнем.
— Я, колко сте чисти! Измихте ли се, Джондалар? — попита Айла.
— Да, и се радвам, че всичко свърши. Съгласен съм да си върша работата, но мразя да копая в гробища, обитавани от духове — отвърна Джондалар и потрепери.
— Знам как се чувстваш — каза му Уиламар.
— След като си копал, защо си толкова чист? — поинтересува се Айла.
— Той помогна при копаенето на ров за погребение — обясни й Уиламар. — Трябваше напълно да се пречисти след това. Зеландони бяха приготвили гореща вода и много сапунени коренчета. Сапунисаха го няколко пъти.
— Това ми напомня за горещия извор на лозадунаите. Помниш ли, Джондалар? — попита Айла. Той се усмихна многозначително и жената си спомни приятния следобед с него, който бяха прекарали при естествения горещ извор. Отвърна поглед, за да не се усмихне и тя. — Помниш ли онази пяна за почистване, която правеха от мазнина и пепел?