— Като един по-малък Летен събор е — каза някой. Ако това бе малко сборище, колко ли голям беше зеландонийският Летен събор? При наличието на близо двеста души само от Деветата пещера плюс хората от пет други пещери, които също си бяха доста народ. Айла си каза, че никога няма да може да ги запомни до един. Според нея дори нямаше достатъчно думи, за да се преброят всичките. Приличаха й на стадо зубри, които се събират заедно по време на брачните и миграционните периоди.
Когато шестимата зеландони и шестимата вождове на пещерите се подредиха около погребалния навес, който също беше донесен дотук, хората започнаха да сядат на земята и разговорите престанаха. Някой беше напълнил голям поднос с различни ястия, включително и цял бут от зубър. Първата го взе и го вдигна високо, за да го видят всички. После го постави до тялото на Шевонар.
— Народът на зеландониите организира това пиршество в твоя чест, Шевонар — каза тя. — Нека духът ти се присъедини към нас, за да пожелаем на елана ти добър път към следващия свят.
После хората се наредиха на опашка, за да вземат порциите си. През по-голямата част от времето, когато имаше пиршество, те не спазваха определен ред, ала сега ставаше въпрос за официално и публично събитие; едно от малкото, при които редът се съблюдаваше строго. Той зависеше от положението на човек и връзката му с покойника.
Тъгуващата вдовица Релона и нейните две деца бяха първи, а после беше ред на брата на Шевонар — Ранокол. Следваха Джохаран и Пролева заедно с Джарадал, Мартона и Уиламар с Фолара, Джондалар — това бяха най-високопоставените членове на Деветата пещера — и Айла. Айла не го знаеше, но представляваше доста голям проблем. Като чужденка в пещерата тя трябваше да застане последна. Ако бяха официално сгодени с Джондалар, щеше да е по-лесно да я сложат сред високопоставеното семейство на Джондалар, но предстоящата им женитба тепърва се очакваше и приемането й в пещерата още дори не бе одобрено официално. Джондалар ясно бе дал да се разбере, че където и да сложат Айла, той щеше да застане до нея. Ако тя е на последно място, и той щеше да е там.
Положението на един мъж се определяше от това на майка му, докато не се оженеше. После нещата можеше да се променят. Обикновено преди още женитбата да бъде официално одобрена, семействата, а понякога вождовете и шаманите, участваха в сватосването, което включваше много неща. Разменяха се дарове и се обсъждаше дали двойката ще живее в неговата, в нейната или в някоя друга пещера, както и цената на невестата. Един от важните аспекти на преговорите беше положението на новата двойка. Мартона бе убедена, че ако Джондалар застане в края на опашката, ще се получи объркване не само сред зеландонийците, но и сред духовете от следващия свят. Щяха да си помислят, че той е загубил позицията си или че позицията на Айла е толкова ниска, че в никакъв случай не би могло да бъде уговорено по-високо положение за него. Затова зеландони настоя тя да върви по време на пиршеството заедно с шаманите. Макар и чужденка, ако я признаеха за част от метафизичния елит, това щеше да й даде престиж, макар и спорен. И въпреки че зеландони не се хранеха по време на погребалното пиршество, тя можеше да застане до семейството на Джондалар, преди някой да е забелязал и да се е противопоставил.
Макар че някои хора сигурно щяха да забележат уловката, мястото й в този и в следващия свят вече бе обявено и беше малко късно за промени. Самата Айла изобщо не съзнаваше малката измама и всъщност тези, които бяха наясно със ставащото, не го смятаха за кой знае какво отклонение от установените правила, Както Мартона, така и зеландони вярваха, че Айла наистина е ценен човек с високо положение. Въпрос на време беше и другите да го разберат.
Докато семейството ядеше, се появи Ларамар и им наля барма в чашите. Айла си го спомни от първата вечер. Разбираше, че макар и питието, което той правеше, да бе високо ценено, самият той често беше унижаван м се питаше защо. Докато Ларамар наливаше на Уиламар, русокосата жена забеляза, че дрехите му са мръсни и износени.
— Да ти налея ли и на теб? — попита я той.
Тя му даде да напълни чашата й и го огледа набързо. Изглеждаше съвсем като нормален мъж, с кестенява коса и брада, сини очи, среден на ръст, нито слаб, нито дебел. Обаче имаше шкембе, както и по-слаба мускулатура, отколкото на другите мъже. После забеляза, че вратът му е сив от мръсотия и навярно много рядко си миеше ръцете.
Лесно беше да се изцапаш, особено през зимата, когато водата се набавяше посредством топене на лед или сняг. Тогава използването на огън за едното миене не беше особено разумно. Но лете, когато водата и сапунените коренчета бяха в изобилие, хората предпочитаха да ходят по-чисти. Странно беше да се види толкова мръсен човек.