— Благодаря ти, Ларамар — каза тя, усмихна се и отпи. Даде си сметка, че видът на този, който беше произвел бармата, правеше напитката не толкова приятна.
Той също й отвърна с усмивка. Айла имаше чувството, че Ларамар не се усмихва често и че усмивката му не е искрена. Забеляза също и че зъбите му са криви. Може би вината не беше негова — много хора имаха криви зъби, — ала неговите само засилваха неприятния му външен вид.
— Искаше ми се да поседя в твоята компания — каза той.
Айла беше изненадана:
— Защо?
— На погребално пиршество чужденците винаги застават на края на редицата. Аз обаче забелязах, че ти беше отпред.
Мартона се подразни за миг и Айла го забеляза.
— Да, може би тя трябваше да застане отзад, Ларамар — рече жената. — Но нали знаеш, че Айла скоро ще принадлежи към Деветата пещера.
— Но още не е зеландонийка — възпротиви се мъжът. — Тя е чужденка.
— Сгодена е за Джондалар и положението й сред нейния народ е било доста високо.
— Тя не каза ли, че е израснала сред плоскоглавци? Не знаех, че плоскоглавците са по-важни от зеландонийците.
— За мамутоите тя е била знахар и дъщеря на Мамут, техният зеландони — с раздразнение изрече. Не обичаше да дава такива подробни обяснения на най-ниско поставения човек в пещерата… особено, когато беше прав.
— Тя не направи много, за да излекува Шевонар, нали така?
— Никой не би могъл да стори повече, отколкото Айла. Дори Първата — намеси се Джохаран, който дойде да я защити, — Освен това помогна да се облекчи болката му, за да издържи, докато дойде жена му.
Айла забеляза, че усмивката на Ларамар стана злобна. Правеше му голямо удоволствие да дразни семейството на Джондалар и да ги кара да се защитават. Имаше нещо общо със самата нея. Какво ли беше то? Реши да попита Джондалар, когато останат сами. Сега вече разбираше защо хората се държат лошо с Ларамар.
Зеландони започваха да се събират около погребалния навес. Първата взе кошницата с червена охра, която Айла беше стрила на прах.
— Съществуват пет свещени цвята. Всички други произлизат от тях. Първият цвят е червеният — започна едрата дони. — Той е цветът на кръвта и на живота. Някои цветя и плодове са обагрени в червено, но те са мимолетни. Червеното рядко остава в чист вид за дълго време. Когато кръвта изсъхне и потъмнее, тя става кафява. Кафявото е нюанс на червеното. Понякога го наричат старо червено. Червената охра от земята е изсъхналата кръв на Великата Майка Земя и макар че понякога охрата бива толкова яркочервена, като ново червено, обикновено е боядисана в старо червено.
— Ти дойде на този свят, покрит с червена кръв от утробата на майка си, Шевонар. Покрит с червена земя от утробата на Великата Майка, ти ще се върнеш при нея, за да се родиш отново в следващия свят така, както се роди в този — каза Първата и поръси тялото на Шевонар от главата до петите с червения прах на желязната руда. — Петият основен цвят е черният — продължи зеландони. Айла се запита кои ли са вторият, третият и четвъртият тогава. — Черният е цветът на нощта, на дълбоките пещери, цветът на въглищата, — след като огънят е изгорил живота на дървото. Някои казват, че въгленовочерното всъщност е най-тъмният оттенък на старото червено. Този цвят надделява над цвета на живота, докато остарява. Също както след живота идва смъртта, така и червеното става черно. Черното означава липса на живот. Това е цветът на смъртта. То няма дори мимолетен живот — черни цветя няма. Дълбоките пещери най-добре показват истинската форма на този цвят.
— Шевонар, тялото, което твоят елан обитаваше, умря и ще отиде дълбоко в тъмното под земята. Ще се върне в черната земя на Майката, но твоят елан, духът ти, ще отидат в света на духовете. Ще се върне при Майката, при Първичния източник на живот. Вземи със себе си духа на храната, която ти даваме, за да има какво да ядеш, докато пътуваш към света на духовете. — Едрата жена взе чинията с храната, вдигна я, за да я покаже, след което я постави до него и също я поръси с прах от червена охра. — Вземи със себе си любимото си копие, за да ловуваш духовете на животните и да се храниш с месото им. — Шаманката сложи копието до него и го поръси с червена охра. — Вземи със себе си сечивата, за да правиш нови копия за ловците от следващия свят. Не забравяй уменията, които научи в този свят, за да ги използваш в следващия. Не скърби за тукашния си живот. О, дух на Шевонар, бъди волен и уверен. Не се обръщай назад. Не се колебай. Следващият живот те очаква.