Погребалните предмети бяха подредени около тялото, храната — върху корема. След това Шевонар беше увит в тревната постелка и завързан. Тялото, което заприлича на какавида, беше сложено върху хамака и окачено.
После същите мъже, които бяха изкопали ямата в гробището, вдигнаха тялото и го понесоха. Първата ги поведе към гробището. Мъжете я последваха, а останалите зеландонийци вървяха след тях. Релона с двете деца и Ранокол вървяха зад полюшващия се хамак. Останалите се подредиха отзад като при пиршеството.
Айла отново вървеше отпред с Мартона. Тя забеляза, че Ларамар я наблюдава от края на редицата. Следваха вождовете от Третата пещера. Макар че Манвелар се стараеше да върви на известно разстояние, за да отграничи хората от двете пещери, Ларамар заедно с високата си жена и децата си пристъпваше no-бавно, за да скъсят дистанцията. Айла реши, че той го прави нарочно, за да се създаде впечатлението, че е пръв, а не последен от пещерата.
Дългата редица от хора тръгна в колона по един, когато пътеката се стесни при Голямата скала. После минаха по познатите плоски камъни, за да пресекат Рибната река. Когато пред Високата скала пътеката отново се стесни, те отново тръгнаха по един, докато стигнаха до Брода. Оттам обаче тръгнаха по друг път и се изкачиха върху едно плато. После се заизкачваха по склоновете на стръмните хълмове. Слънцето залязваше на запад и вече започваше да се скрива зад върховете на скалите, когато процесията излезе на оголена местност и спря.
Айла се обърна и погледна към пътя, от който бяха дошли. На юг се виждаха отвесните масиви на Високата скала и Голямата скала, извисени над Малката долина. Щом отново тръгнаха на път, Айла забеляза няколко души с факли.
— И аз ли трябваше да си взема факла, Уиламар? — попита. — Сигурно ще се стъмни, преди да се върнем.
— Ще се стъмни — обади се Мартона, — но там ще има много факли. Когато хората си тръгнат от гробището, те ще запалят факли, за да виждат пътя си. Но не всички ще тръгнат в една посока. Едни ще поемат към реката, а други — нагоре по хълмовете, към мястото, което наричаме Наблюдателницата. Докато еланът на Шевонар и другите духове около нас ни гледат как се отдалечаваме, може да решат да ни последват. Трябва да ги заблудим, за да не знаят след кого да тръгнат.
Процесията наближаваше гробището. Айла забеляза движеща се светлина в далечината и улови силен аромат. Тръгнаха към един кръг от запалени факли. Щом наближиха, забеляза границите-очертания на гробището — окръжност от колове, които определяха района на святото място.
— Тези факли миришат много силно — отбеляза.
— Да. Зеландонийците правят специални факли за погребенията. Миризмата трябва да задоволи и успокои духовете, за да могат хората да влязат безопасно в гробището. Или no-скоро без голяма опасност — обясни й Мартона.
Зеландонийците от шестте пещери се наредиха в кръга, заставайки на еднакво разстояние един от друг. Първата застана пред изкопания ров. Четиримата носачи внесоха тялото в очертаното от светлините на факлите място. Двамата мъже най-отпред минаха отдясно на дупката.
Четиримата зачакаха тихо, като държаха тялото над гроба. Другите членове на семейството и водачите от пещерата на Шевонар запълниха кръга. Останалите се стълпиха извън очертанията на коловете.
После зеландони от Деветата пещера пристъпи напред. Тя направи знак и всички утихнаха. В тишината се чу далечният рев на пещерен лъв, последван от кикота на хиена. Следващият звук беше зловещ. Айла онемя. Тя почувства как я побиха ледени тръпки по гърба. Не само тя бе обзета от подобно усещане.
И преди беше чувала музиката на флейтата, сякаш дошла не от този свят. Манен беше свирил по време на Летните срещи на мамутоите. Тя си спомни как сама беше изпълнявала традиционните погребални ритуали в Клана, когато погребваха Ридаг. Момчето, което й напомняше собствения й син. Членовете на Клана не биха разрешили на детето от смесен произход, което Нези беше осиновила, да изпълни ритуала на мамутоите, но Манен въпреки това беше свирил на флейтата. Тя бе използвала тихия език на знаците, за да умолява Великата пещерна мечка и нейният дух-тотем да отнесе Ридаг в следващия свят на Клана.
Спомни си и за погребението на Иза, за смъртта на мотора. Беше влязла в пещерата след земетресението. Откри го със счупен от падналите камъни череп, проснат върху гроба на Иза. Тогава русокосата жена извърши ритуала със знаците, защото никой друг не дръзна да влезе в пещерата, докато разрушителните трусове не преминат.
Флейтата извика в съзнанието й и друг спомен. Беше чувала мелодията на този инструмент и преди Манен. Беше по време на Събора на Клана, на церемонията на Пещерната мечка. Мог-ърът на друг Клан беше свирил на подобен инструмент, макар че звукът, който символизираше духа на Урсус, имаше по-различен тон от този на флейтата на Манен.