Беше изтръгната от спомените си от Първата, която започна речта си с плътен и звънлив глас:
— Велика Майко Земя, Първи прародител и първообраз, ти повика твоето дете обратно при теб. Той беше пожертван за Духа на зубъра и за Зеландонийците — твоите деца, които живеят на югозапад оттук. Те те молят да се задоволиш с тази жертва. Той беше смел ловец, добър съпруг, майстор на чудесни копия. Той ти служи добре през първия си живот. Напътствай го, за да стигне невредим до теб. Съпругата му тъгува за него, децата му го обичаха, хората го уважаваха. Той бе повикан да ти служи в разцвета на живота си. Нека Духът на зубъра да бъде задоволен, о, Дони и нека това му бъде достатъчно.
— Нека бъде достатъчно, о, Дони! — повториха в един глас останалите зеландонийци.
Заби някакъв отмерен ритъм. Звукът беше леко приглушен. Или поне немного отчетлив, защото няколко инструмента свиреха едновременно. Приличаха на тъпани с опънати кожи, а мистичният звук на флейтата им пригласяше. Музиката накара хората да заплачат. Релона започна да оплаква нещастието си за пореден път. Скоро всички хлипаха и ронеха сълзи.
После един глас запя в ритъма на барабаните и се сля с мелодията на флейтата. Първия път, когато Айла чу някой да пее по подобен начин, беше при пристигането й при мамутоите. Членовете на Лъвския бивак тогава пееха групово. Тя се присъедини към тях и се заслуша. Опита да се да им припява, но, изглежда, пеенето не беше нейната стихия, а и онези хора бяха много по-добри певци от нея. Сегашният глас обаче се отличаваше със звънливост и плътност. Той принадлежеше на зеландони, Първата. Айла беше погълната от песента.
Двамата мъже, които държаха подобния на носилка хамак отпред, се извъртяха към другите двама, вдигнаха дръжките от раменете си и започнаха да свалят тялото в изкопа. Ямата не беше много дълбока. Носилката бе по-дълга от нея. Накрая тялото бе положено на дъното, мъжете развързаха въжетата и го изтърколиха вътре.
После домъкнаха кожата, върху която беше изсипана пръстта от гроба. Релона дойде и почти сърдито хвърли една шепа в гроба. Двете по-възрастни жени помогнаха на двете деца да сторят същото, след което сами повториха ритуала. Дойде ред и на другите хора, като всеки от тях се изреди и хвърли вътре шепа пръст. Така, когато дойде ред и на последните, ямата вече бе запълнена с пръст.
Тогава изведнъж Релона падна на колене, а от очите й бликнаха сълзи. Тя се хвърли към прясно засипания гроб и зарида. По-голямото й дете отиде при нея и също заплака, търкайки очите си. По-малкото дотича при тях, объркано и уплашено, и задърпа ръката на майка си, опитвайки се да я накара да стане.
Айла се зачуди къде ли са двете по-стари жени и защо не се погрижат за децата.
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
След известно време майката реагира на хлипането на детето. Релона стана и вдигна дъщеря си на ръце. По-голямото дете обви ръце около врата на майка си и тримата седнаха и останаха да плачат.
Но плачът, изглежда, е по-различен, каза си Айла. Не толкова от отчаяние, колкото от всеобща тъга и нужда от утеха. После, по сигнал на Първата, шаманите и още неколцина, сред които и Ранокол, братът на Шевонар, им помогнаха да станат и ги отведоха от гроба.
Болката на Ранокол от загубата на брат му беше не по-малка от тази на Релона, но той я изрази по друг начин. Непрекъснато си задаваше въпроса защо Шевонар беше избран за жертва, а не той. Брат му имаше семейство, а той дори съпруга още си нямаше. Мира не му даваха тези мисли, но той не искаше да говори за това. Ако зависеше от него, би избягнал погребалната церемония. Да се хвърли на гроба на брат си беше последното нещо, което би направил. Просто искаше да си тръгне оттук колкото се може по-скоро.
— Ние върнахме Шевонар от Деветата пещера на зеландониите отново до гръдта ти, Велика Майко Земя — продължаваше зеландони.
Всички, които се бяха събрали за погребението, бяха застинали около гроба. Айла долови някакво напрегнато очакване. Хората явно чакаха да се случи нещо и гледаха съсредоточено към дони. Тъпаните и флейтите продължаваха да свирят, но звукът се бе превърнал в част от обстановката. Затова Айла не забеляза как тонът на мелодията се беше променил и зеландони започна отново да пее: