Хората отговориха в унисон:
— Тя беше единствена. Тя беше сама.
После Първата продължи да пее:
— От прахта на рождението си Тя съэдаде и друг —
блед, сияен приятел — Неин спътник и брат.
Тъй израснаха заедно — двамина в тоз свят,
а щом Тя бе готова, го взе за съпруг.
Вечно заедно бяха — в съюз неделим…
Хората отново отвърнаха:
— Все до нея той беше — бледият й любим.
Айла разбра, че тази песен е добре известна на всички и всички са чакали да я чуят. Вече бе заинтригувана от текста и искаше да я чуе до края. Междувременно зеландони продължи да пее и хората да й отвръщат, изричайки последния стих от всеки куплет.
— Отначало щастлива бе Майката с него,
ала ето че облак надвисна над тях
и макар и обляна в любовната нега,
Тя почувства в сърцето си повей на хлад.
Тя обичаше своята скъпа половинка,
ала нещо й липсваше — някой друг в този свят.
И Майката тръгна из мрака студен,
за да търси искрата, пламтяща с живот.
Вихрушки свирепи се опитваха в плен
да я вземат а хаосът в своя кивот
неведнъж я притегляше с ледни ръце.
Ала Майката имаше храбро сърце.
Тя извлече от хаоса животворния извор
и избяга, заченала тайнствена сила.
Пустотата и сухата, безплодна Зелиг
очакваха с радостен трепет деня,
във който животът щеше да се роди.
Накрая от бликналите родилни води
преляха реки, езера и морета,
заливайки всичко — оттогава дървета
растат по Земята, а треви и цветя
избуяха от всяка капка вода.
Те промениха изцяло света
и Земята покри се със зеленина.
Сред неистови напъни, бълвайки огън,
Тя се гърчеше в болка, раждайки нов живот.
Кръвта й във спечена пръст се превърна,
но накрая усилията й дадоха плод;
на бял свят появи се сияйно дете —
първа радост за Майката. Красиво момче.
Айла затаи дъх, когато чу тези думи. Сякаш разказваха историята за нея и сина й Дърк. Спомни си как се беше мъчила, докато го раждаше. И как след това беше доволна, че го е направила. Дърк беше най-голямата й радост. Зеландони, продължи с великолепния си глас:
— В миг пейзажът познат рязко се промени —
планини непристъпни извисиха снаги
и Тя го закърми с исполински гърди.
То тъй силно боза, че пламтящи искри
разхвърчаха се вред и горещото мляко
чак пътека проряза насред небесата.
Историята и се струваше толкова позната.
— Той игрив бе и весел. Голям и умен израсна.
Светлината запали и прогони тъмата.
Тя му даваше всичко — цялата си любов,
а синът й растеше — умен, силен, готов
да се впусне, сърцато в житейския лов.
Тъй порасна. Момчето се превърна в младеж.
Тя бе взела от хаоса животворния извор,
ала ето че тъмната ледена пустош
хвърли черните мрежи на свойта съблазън
и младежа се опита да впримчи във тях.
Майката го даряваше с цялата си любов,
но той искаше друго — да се скита и странства,
по широкия свят да пътува и ходи,
и незнайни и знайни земи да преброди.
Ето как, съблазнен от злия хаос изконен,
юношата избяга, дордето Майката спеше;
вихърът го понесе, сякаш бе лист отронен,
и запрати го в мрака беззвезден навеки.
„Къде ли съм чувала тази песен?“ — питаше се Айла. Тогава я осени. Лозадуна! Запомнила беше всичко, което той я беше научил. Имаше една история като тази. В нея се разказваше за Майката. Джондалар дори рецитираше части от нея по време на тогавашната церемония. Не беше напълно същата и беше на техния език, но лозадунайският език е много близък до зеландонийския.
— Тъй сияйният син на Великата Майка
попадна под черната власт на тъмата,
и впримчен навеки в капана жесток,
неспособен той беше да се изплъзне от мрака,
а и хаосът нивга нямаше да го пусне —
никога — колкото и да беше изкусен.
Но щом мракът го сграбчи в ръцете си ледени,
Майката се пробуди и мигом всичко разбра.
За да върне Тя своя сияйно скъп син,
се обърна за помощ към приятеля бледен —
щом разказа му всичко, старият й любим
незабавно откликна на печалния зов —
не бе забравил той за нейната любов.
Сломена от мъка и останала без сили,
на момъка спасението Тя нему повери.
Сетне легна да отдъхне — морна, скръбна, унила, —
а приятелят стрелна се към черната сила
и се вкопчи във нея с люта ярост и гняв.