Майката Земя бе казала на приятеля си Луната какво се е случило със сина й и той веднага й се бе притекъл на помощ.
— Духът му беше силен, а схватката — дълга.
Сияйният любим даде всичко от себе си.
Битката бе жестока, ала щом притъпи
той бдителността си и притвори за миг
окото си бледо, всичко бе предрешено —
мракът пропълзя мълниеносно до него
и открадна, сияйната му светлина от небето.
Горкият възлюбен! Това беше краят!
Светлината му щеше да помръкне след миг
и щом мракът се спусна, Тя пробуди се с вик
и се хвърли във боя, настървена и зла,
спасявайки другаря си от вечната тъма.
Но, уви! Момъкът беше още във плен
на вихъра зъл и мрака студен.
Хаосът вечен протегна ръце
и скова в леден мраз майчиното сърце.
Цветята, дърветата и всички треви
под леден покров превиха снаги
и Земята превърна, се в снежна пустиня —
богинята нявгашна стана робиня,
превита под тежкия, смазващ хомот
на черна покруса и безсмислен живот.
Ала тъкмо преди да рухне съвсем
под ужасното бреме на този ярем,
Тя протегна отново ръце към живота,
който беше родила, превъзмогна теглото
и надеждата пламна отново в гърдите,
млечна диря прорязали чак до звездите.
Не — тя нямаше нивга да се предаде!
Бе готова на всичко за свойто дете!
Бледият й любим се приготви отново
да се хвърли в смъртен бой с оногова,
който бе похитил лъчезарния син
на Великата Майка, но вече самин
той не беше — двамина нападнаха смело
злосторника подъл и се биха умело
и храбро, дордето накрая успяха
да изтръгнат детето от мрачния шатър
на вихъра зъл и тъй светлината
на момчето отново окъпа Земята.
Но, уви! Откъде можеше Тя да знае,
че моментът на радост ще е толкоз нетраен?
Мракът злокобен не бе победен.
Той се хвърли отново в бой настървен,
сграбчи в миг лъчезарния, наивен младеж
и задърпа с ледени, силни ръце,
жаден за светлината на доброто сърце.
Майката го закриляше — нямаше да отстъпи,
мракът теглеше силно, Тя държеше сина си.
На живот и на смърт — люта беше борбата.
Изведнъж Тя притисна врага до стената,
след което успя да го отблъсне и — чудо! —
злият вихър побягна и от взор се изгуби.
Светлината отново окъпа света
в чудни багри и грейна навред утринта.
Ала тази победа също бе краткотрайна —
на деня дойде краят и детето сияйно
бе захвърлено пак в ледения затвор
на изконния хаос, под злия му взор —
тъй тъмата завърна се с мощен отпор.
Великата Майка със болка в сърцето
най-накрая разбра, че навеки детето
е отнето от нея и няма надежда
да възвърне от хаоса свидната рожба.
Затова тя отново зачена живот
от искрата живителна, даряваща с плод.
Не беше ли вариантът на зеландонийците по-дълъг от този на лозадунаите? Или просто така й се струваше? Може би й изглежда по-дълъг заради пеенето, помисли си Айла, но така звучеше наистина невероятно.
Зеландони продължаваше:
— Щом бе вече готова, водите родилни
пак с цветя и дървета покриха Земята
и животът отново избуя сред обилна
и зелена растителност, украсила полята.
Ала Майката още бе в плен на скръбта си —
безутешните сълзи родиха росата,
що краси неизменно всяка сутрин тревата.
Всяка капка блестеше с багрите на дъгата.
Най-накрая настъпи мигът съдбоносен —
мощен тътен и гръм разлюляха недрата
недостъпно дълбоки и от лоното свято
се родиха Децата — рожбите на Земята.
Всички бяха различни — ту големи, ту малки;
някои ходеха, други в небето летяха,
трети плуваха, а пък четвърти пълзяха.
Ала всяко от тях съвършено бе —
всяко тяло криеше в себе си съвършена душа
и модел представляваше за вечността —
преповтаряйки облика свой във света.
Всички птици и риби, и други животни,
щяха вечно да бъдат до Великата Майка —
да бродят в тези земи доживотно,
населявайки просторите на Майката Земя.
Тъй Тя нямаше вече да бъде сама.
Всички те бяха нейни чеда и я изпълваха с гордост,
ала малко по малко изцеждаха животворната течност
и накрая, когато остана съвсем малко от нея,
тя използва последните капчици жизнена сила
и поиска дете, за да помни то кой сътворил е
света и което да търси от нея любов и закрила.
По този начин Първата жена бе сътворена
и с Даровете два на оцеляването бе дарена.
Първият бе животът — и както Майката Земя,
и тя пробуди се знаеща, че той си има цена.
Другият бе Дарът на Възприятието и учението —
Дарът на мъдростта и на проникновението.