Айла изчака да чуе и още, но когато се възцари тишина, разбра, че Песента на Майката е свършила.
Хората тръгнаха да се разотиват по пещерите си по двама-трима. Някои нямаше да се върнат по домовете си до полунощ, други щяха да останат у приятели или роднини. Зеландони и техните ученици останаха при гроба, като продължиха с извършването на някои по-езотерични части от церемонията. Те щяха да се приберат чак на сутринта.
Неколцина отидоха заедно с Релона и децата в дома им. Те останаха там за през нощта, като спаха на пода. Смяташе се за необходимо при подобна беда около нея да има много хора. Еланите на починалите съпрузи имаха навика да се връщат в домовете си, тъй като в началото още не осъзнаваха, че вече не принадлежат на този свят. Скърбящите съпрузи бяха уязвими за вселяването на блуждаещи духове и се нуждаеха от закрилата на много хора, които да ги пазят от злото. Особено по-старите хора понякога се изкушаваха да последват спътниците си в живота и техните елани в следващия свят. За щастие Релона още беше млада и имаше малки деца, които се нуждаеха от нея.
Айла бе една от тези, които останаха с овдовялата жена. На Релона, изглежда, това й беше приятно. Джондалар също мислеше да остане, но докато свършиха с последните церемониални обреди, вече бе станало твърде късно. Когато надникна в къщата на Релона, вътре имаше толкова много хора, че нямаше никакво място за него. Айла му махна от другата част на стаята. С нея беше и Вълчо. Сигурно заради него около двамата имаше повече свободно място. Но когато Джондалар понечи да стигне до тях, събуди неколцина от спящите и Мартона, която бе легнала най-близо до входа, му каза да си върви у дома. Той се почувства малко виновен, но беше доволен. Да изпълнява ролята на нощен страж, който да пази някого от духовете, не беше любимото му занимание. Освен това за днес му стигаха преживявания с духове и беше уморен. Щеше да му липсва Айла, тъй като нямаше да е до него в леглото, но въпреки това заспа бързо.
Когато се върна в Деветата пещера, Първата веднага отиде в дома си. Скоро щеше да предприеме още едно пътешествие до следващия свят и искаше да медитира, за да се приготви. Свали плочката от гърдите си и се обърна към голата неукрасена стена. Не искаше никой да я прекъсва. Не само щеше да се опита да напътства духа на Шевонар в отвъдния свят, но имаше намерение и да потърси елана на Тонолан. За последното обаче щяха да са й необходими Айла и Джондалар.
Джондалар се събуди със силно желание да изработи няколко инструмента. Искаше да разсее злокобните спомени. Обработката на кремък беше не само негов занаят, а и дейност, която му беше приятна. Докосването до камък му помагаше да забрави за двусмисления, зловещ и недоловим свят на духовете.
Той извади парчетата кремък, които беше взел от мината на ланзадонийците. Качеството беше превъзходно. Даланар го бе посъветвал кои парчета да вземе и как да ги почисти. Макар че конете можеха да носят големи товари, кремъкът беше доста тежък.
Отбра два от почистените камъни и върна останалите на мястото им, след което извади кожения вързоп с инструментите си. Оттам извади няколко чука и длета и внимателно ги огледа. Трябваше да открие по-отдалечено място, където да се усамоти със занаята си. Кремъчните парчета бяха много остри и летяха в непредсказуеми посоки. Сериозните занаятчии гледаха да странят от оживените площи и особено от местата, където се разхождаха боси малки деца.