Айла искаше да изработи някакви дрехи за Джондалар, за себе си и за очакваното бебе. Спомни си, че е убила едър елен. Запита се къде ли е сега той, но реши, че докато се видят, може да одере заека, който висеше на кръста й.
— Бих искала да одера набързо този заек, ако има място — каза на присъстващите.
— Има достатъчно място — отвърна Портула. — Ще се радвам да ти услужа с инструменти, ако ти трябват.
— Наистина ще ми трябват, Портула, благодаря ти. Имам много инструменти. Нали в края на краищата живея с Джондалар. Но не ги нося със себе си.
На Айла й хареса усещането около нея да работят хора. Това й напомняше за детството й в Клана на Брун, където всички работеха заедно.
Тя набързо изкорми и одра заека. После попита:
— Ще имате ли нещо против, ако оставя кожите тук засега? Трябва да отида до Долната река. Ще си ги взема на връщане.
— Ще ти ги пазя — каза Портула. — Ако искаш, ще ги взема със себе си, като си тръгвам, ако ти се забавиш.
— Ще бъде много мило — отвърна Айла. Чувствата й към тази млада жена все повече се затопляха. Очевидно тя много се стараеше да се сприятелят. — Ще се върна по-късно — рече и тръгна.
След като премина дългия мост над рекичката, видя Джондалар с още неколцина мъже под покрива на първата пещера. Мястото очевидно отдавна се използваше за обработка на кремък. Земята беше осеяна с остри парчета. Нямаше да е много разумно човек да се разхожда там бос.
— Ето те и теб — каза Джондалар. — Тъкмо се канехме да се връщаме. Джохаран мина оттук и каза, че Пролева е устроила гощавка с месото на един от зубрите. Тя се справя с организацията толкова добре, че хората често прибягват до услугите й. Но днес всички бяха заети и затова тя е решила, че така ще ни зарадва. Върни се с нас, Айла.
— Не усетих, че е станало време за обяд — отвърна тя. Когато тръгнаха към Деветата пещера, Айла забеляза Джохаран в далечината пред тях. Не го беше видяла да идва. „Сигурно е минал покрай мен, когато говорих с Портула и другите“ — каза си тя. Джохаран се насочи към грубияните, които седяха край огъня.
Джохаран беше видял Ларамар и неколцина други мъже да играят на хазарт, докато бързаше към Долната река, за да каже на занаятчиите за яденето, организирано от Пролева. Помисли си каква проява на мързел е това да се шляят, докато всички останали работят. Реши, че трябва да им го каже. Те бяха членове на Деветата пещера, макар и да не допринасяха много за благото на общността.
Мъжете разговаряха оживено за нещо, когато той ги доближи, и не го забелязаха. Докато вървеше към тях, Джохаран чу един от тях да казва:
— … Какво можеш да очакваш от някого, който казва, че се е научил на знахарство от плоскоглавци? Какво знаят онези животни за лечението?
— Тази жена не е знахарка. В крайна сметка Шевонар умря, нали? — изтъкна Ларамар.
— Теб те нямаше там, Ларамар! — прекъсна го Джохаран, като се опита да сдържи гнева си. — Както винаги ти не сметна за необходимо да участваш в лова.
— Бях болен — оправда се той.
— Болен от твоята барма. Пак ти казвам — никой не би могъл да спаси Шевонар. Нито зеландони, нито най-умелият знахар на този свят. Той беше стъпкан от зубър. Кой човек би могъл да издържи тежестта на зубър? Ако не беше Айла, съмнявам се, че Шевонар щеше да издържи докато дойде Релона. Тя успя да облекчи болката му. Айла направи каквото можа. Защо разпространявате злонамерени слухове за нея? Какво ви е направила?
Той замълча, когато Айла, Джондалар и другите минаха покрай тях.
— Защо се вреш наоколо и подслушваш чужди разговори? — продължи да се оправдава Ларамар.
— Да мина покрай вас посред бял ден не е подслушване, Ларамар. Дойдох да ви кажа, че Пролева и другите жени са приготвили храна. Можете да дойдете и вие. Това, което чух, бе изречено на висок глас. Не можех да си запуша ушите. — После се обърна към другите: — Зеладони е убедена, че Айла е добър лечител. Защо да не й се даде шанс? Трябва да се радваме на човек като нея, такива отлични умения. Никой не знае кога би могла да потрябва и на вас самите. А сега защо не дойдете всички на гощавката? — Вождът погледна всеки от мъжете в очите. Даде им да разберат, че познава всеки един от тях ще ги запомни добре. После се отдалечи.
Групата се разпръсна и мъжете тръгнаха след Джохаран към другия край на пещерата. Някои от тях бяха съгласни с Джохаран — поне що се отнасяше до това да дадат шанс на Айла да се докаже, — но повечето не искаха или не можеха да преодолеят предразсъдъците си. Що се отнася до Ларамар, макар и да се бе съгласил със събеседника си, който бе говорил против Айла, той се отнасяше с пълно безразличие към нея. Просто бе свикнал да не се съпротивлява на мненията на другите и винаги избираше най-лесния начин.