Докато Айла вървеше с групата от Долната река към работната площ, тя се замисли над това с колко различни занаяти се занимаваха хората и какви разнообразни дарби имаха. Мнозина обичаха да изработват най-различни неща. Спектърът на материалите беше много широк. Някои, като Джондалар например, обичаха да работят с кремък, от който изработваха сечива и ловни оръжия. Други предпочитаха дървото, слоновата кост, кожите. Тогава я осени мисълта, че има и хора, които обичат да работят с хора — като Джохаран.
Докато приближаваха, долови много вкусни и приятни миризми. Готвенето също беше вид занаят. Склонността на Пролева към организацията на събиранията на общността бе нещо съвсем доброволно и очевидно я удовлетворяваше. Това сигурно беше и причината за импровизираната гощавка. Айла се замисли какво ли тя самата обичаше да прави най-много. Интересуваше се от много неща. Обичаше да научава как се правят неща, които не е правила преди, ала най-много от всичко й харесваше да е лечителка, знахарка.
Храната беше сервирана близо до просторната работна площ, върху която хората работеха по своите проекти. Айла забеляза, че до тази площ имаше и друга, пригодена за изпълнението на не толкова приятни задачи, които обаче трябваше да бъдат свършени. Няколко мрежи за сушене на месото от техния улов бяха опънати на височина половин-един метър. Каменната повърхност на навеса и ръбът на скалата бяха покрити със слой пръст. На места беше плитък, но на други бе достатъчно дебел, за да се забият в него колове.
Когато месото или някакви плодове трябваше да се изсушат, мрежите и рамките можеха да бъдат опънати навсякъде. Понякога месото се сушеше близо до мястото на лова, където е било убито животното, за да се запази по-добре. Или направо върху тревата. Но когато валеше или хората просто искаха да са по-близо до домовете, те прибягваха и до този метод. Айла си каза, че когато приключат с яденето, трябва да помогне при рязането и окачването на месото. Двамата с Джондалар тъкмо си бяха взели ядене и се канеха да си намерят свободно местенце, когато зърна Джохаран, който крачеше забързано към тях с мрачна физиономия.
— Джондалар, Джохаран не ти ли се струва сърдит? — попита го тя.
Той се обърна към брат си.
— Да, май е така — отвърна. — Какво ли се е случило?
Двамата се спогледаха, след което отидоха при Джохаран, Пролева, сина й Джарадал, Мартона и Уиламар, които им направиха място. Очевидно вождът беше разтревожен от нещо, но не искаше да говори за това. Те се усмихнаха, когато зеландони се присъедини към тях. Тя бе прекарала сутринта в къщата си, но излезе, когато хората се събраха.
— Да ти взема ли нещо? — попита я Пролева.
— Постих и медитирах цял ден. Приготвях се за търсене в следващия свят и продължавам да ям малко — отвърна зеландони и погледна към Джондалар по начин, от който му стана неловко. Изведнъж го обзе опасението, че контактите му с другите светове не са свършили за днес. — Меджера ще ми вземе нещо. Помолих Фолара да й помогне. Меджера е ученичка на зеландони от Четиринайсетата пещера, но нещо не си допадат и тя иска да дойде при мен, да стане моя ученичка. Трябва да го обмисля и, разбира се, да ви попитам дали бихте я приели за член на Деветата пещера, Джохаран. Тя е доста срамежлива и стеснителна, но определено има способности. С удоволствие бих я обучила, но знаеш, че трябва много да внимавам с дони на Четиринайсетата — каза зеландони и погледна към Айла. — Тя очакваше да я изберат за Първа, но другите шамани избраха мен. Тогава тя се опита да се възпротиви и да ме принуди да се откажа. Това беше първото ми истинско предизвикателство. И макар че тя отстъпи, не съм убедена, че се е примирила с избирането ми и че ми е простила. Знам, че ще ме обвини в примамването на най-добрата й ученичка, ако приема Меджера, но трябва да взема правилното за всички решение. Ако на Меджера трябва да й се помогне да развие дарбата си, не бих се съобразявала с нечии наранени чувства. Ала ако някой от другите зеландони пожелае да я вземе, ще избегна конфронтацията с Четиринайсетата. Предпочитам да изчакам до края на Летния събор, преди да взема решение.
— Това ми се струва мъдро — отвърна Мартона тъкмо когато при тях дойдоха Меджера и Фолара. Младата ученичка носеше две купи, а по-малката сестра на Джондалар — купа и мях с вода. Меджера подаде купата с някаква бистра чорба на Първата, погледна благодарно към Фолара, усмихна се стеснително на Айла и Джондалар и наведе глава.