Последва миг на неловко мълчание, което беше нарушено от зеландони:
— Не знам дали всички познавате Меджера.
— Аз познавам майка ти и баща ти — обади се Уиламар, — Ти имаш сестри и братя, нали?
— Да, брат и сестра — отвърна момичето.
— Колко големи са те?
— Сестра ми е малко по-млада от мен, а брат ми е на неговата възраст. — Меджера посочи сина на Пролева.
— Аз се казвам Джарадал. Джарадал от Деветата пещера на зеландониите. А ти коя си? — изрече го старателно, както го бяха учили.
Всички се усмихнаха.
— Аз съм Меджера от Четиринайсетата пещера на зеландониите. Приветствам те, Джарадал от Деветата пещера на зеландониите.
Джарадал се усмихна самодоволно.
— Мисля, че всички трябва да се представим един на друг — каза Уиламар. Това бе сторено и всички приветстваха топло младата и стеснителна жена.
— Знаеш ли, че баща ти искаше да стане търговец, преди да срещне майка ти? — попита я Уиламар. — Той направи няколко пътувания с мен, след което реши, че не иска да прекарва толкова много време далеч от жена си и от теб, след като се роди.
— Не, не го знаех — отвърна тя, приятно изненадана. „Нищо чудно, че е добър търговец — каза си Айла. — Той има подход към хората. Може да накара всеки да се почувства удобно. Меджера май се поотпусна, но все още е притеснена от вниманието на всички.“ Айла я разбираше.
— Пролева, видях още кора да режат и да сушат месото от лова — каза русокосата жена. — Не ми е съвсем ясно как се разделя месото, но бих искала да помогна.
Жената се усмихна:
— Разбира се, че можеш да помогнеш. Има много работа и ние с удоволствие ще те включим в нея.
— Така е — обади се Фолара. — Тази работа може да отнеме много време и е досадна, когато се върши от малко хора. Иначе може да бъде много забавна.
— Самото месо и половината от сланината е предназначено за всички — продължи Пролева. — Но останалата част от животното, кожата, рогата и всичко останало принадлежат на човека, който го е убил. Доколкото помня, вие с Джондалар имате по един елен и по един зубър. Джондалар уби и зубъра, който прегази Шевонар, но това животно беше принесено в жертва на Майката. Погребахме го близо до гроба на Шевонар. Вождовете решиха да дадат на теб и на Джондалар друг зубър. Преди да заколим някое животно, го белязваме с въглен. Хората обаче не знаят твоя абелан, а и ти имаше много работа с Шевонар, затова попитаха зеландони от Третата. Тя ти направи временен абелан и сега можеш да бележиш с него кожите и другите предмети.
Джондалар се усмихна.
— Как изглежда? — Той винаги се чудеше на своя загадъчен абелан и затова бе любопитен за тези на другите.
— Мисля, че шаманът е видял в теб закрилница — отвърна Пролева. — Ей-сега ще ти го покажа. — Тя взе пръчка, заглади пръстта и начерта нещо като обърната нагоре стрелка. — Напомня ми на палатка или някакъв навес — нещо, под което да се подслониш, докато вали.
— Мисля, че си права — каза Джондалар. — Не е лош абеланът, нали, Айла? Ти наистина се държиш закрилнически и помагаш на всички. Особено ако някой е болен или се е наранил.
— И аз мога да си нарисувам абелана — обади се Джарадал. Всички се усмихнаха. Дадоха му пръчката и той започна да рисува. — А ти имаш ли? — попита детето Меджера.
— Сигурно си има, Джарадал, и ще се радва да ти го покаже, но някой друг път — намеси се Пролева. Не искаше детето да свиква възрастните да му играят по свирката.
— Какво мислиш за твоя абелан, Айла? — попита я Джондалар. Интересна му беше реакцията й на това, че са й дали зеландонийски символ.
— Понеже не са ми дали еландон с нарисуван на него абелан, когато съм се родила, съм доволна на какъвто и да е. Нямам нищо против да го използвам като мой абелан.
— Мамутоите давали ли са ти някакъв знак? — полита Пролева. Тя се питаше дали Айла си няма друг абелан. Интересно беше да се разбере как другите народи подхождат към този проблем.
— Когато бях осиновена от мамутоите, Талут направи резки на ръката ми, за да може да отпечата изображението, което носеше на гърдите си по време на церемонии — отвърна Айла.
— Но това не беше специален знак, така ли? — включи се Джохаран.
— За мен беше специален. Още имам белег. — Тя показа белега на ръката си. — Хората използват различни начини, за да отбележат кои са и към коя общност принадлежат. Когато бях осиновена от Клана, ми дадоха амулет с парче червена охра в него. Когато кръщават някого, мог-ърът начертава червена линия от челото до върха на носа. Тогава казва на всички, и най-вече на майката, какъв е тотемът на бебето, като рисува тотема върху детето.