Тя се запита защо ли тези рисунки изглеждаха толкова реалистично. Очевидно бе използван някакъв кремъчен инструмент, с който бяха направени очертанията, след което бяха повторени с черна линия. Извън изображенията стената бе изстъргана до по-светлия слой на скалата. Така рисунката приличаше на триизмерна. Айла затвори очи и докосна рисунката. Стори й се, че мамутът е жив и че диша. Това й напомни за времената, когато беше живяла в Клана. Веднъж на Събора на Клана трябваше да приготви специално питие за мог-ърите. Мог-ърът я беше научил как да стои в сенките, за да не бъде забелязана. Беше й казал кога точно да излезе оттам и да създаде впечатлението, че сякаш е изникнала от нищото. Това бе една от магическите тайна на тези, които си имаха работа със света на духовете.
Беше почувствала нещо, когато докосна стената. Нещо, което не можеше да си обясни. Изпитваше подобни странни усещания, откакто бе изпила остатъците от питието на мог-ърите и ги беше последвала в пещерата. Оттогава имаше плашещи сънища от време на време и се чувстваше неспокойна дори когато беше будна.
Айла тръсна глава, за да се отърве от това чувство, след което погледна към другите и видя, че я наблюдават. Усмихна се и бързо отдръпна ръка от стената, след което се обърна към жената с факлата. Последната си замълча и продължи напред по коридора.
Малките пламъчета осветяваха влажните стени, по които играеха зловещите им сенки. Цареше напрегната атмосфера, Айла беше убедена, че се движат към самия център на варовиковата скала. Добре, че не беше сама, иначе със сигурност щеше да се загуби. Внезапно я обзе необясним страх и тя потрепери при представата какво ли щеше да стане, ако сега беше сама из тези каменни лабиринти. Опита се да се отърси от неприятното чувство, но студът в тъмната пещера не беше нещо, от което човек можеше лесно да се абстрахира.
Недалеч от първия мамут беше нарисуван втори, трети и още много, а по-нататък се виждаха два малки черни коня. Бяха изрисувани със същата прецизна техника като първото животно. По дясната стена също имаше рисунки. Айла изброи най-малко десет от двете страни, а със сигурност имаше и още. Докато продължаваха да вървят по тъмния скален проход, тя оглеждаше всяка от рисунките. Забеляза една сцена с два елена, изправени един срещу друг. Единият елен беше мъжки, а другият — женски. Мъжкият ближеше нежно челото на кошутата. Сцената бе много трогателна и напомни на Айла за нея и Джондалар. Никога преди не се беше замисляла, че животните също се обичат. Бе толкова впечатлена, че едва не заплака. Водачите спряха и й позволиха да погледа рисунката още известно време. Те разбираха реакцията й — двамата също бяха трогнати от изключителната сцена.
Джондалар също се загледа захласнато в рисунката.
— Тази е нова — каза той. — Спомням си, че преди тук имаше мамут.
— Да, имаше — обясни младежът. — Ако се вгледате по-внимателно в кошутата, ще видите, че отдолу са останали почти незабележимите очертания на мамута.
— Джонокол ги нарисува — добави жената.
Джондалар и Айла изгледаха ученика-художник с уважение.
— Сега разбирам защо си ученик на зеландони — каза Джондалар. — Ти имаш изключителен талант.
Джонокол кимна.
— Всички ние имаме дарби. Казаха ми, че ти също имаш изключителен талант на каменар. Ще ми е интересно да ми покажеш някои от твоите произведения. Всъщност има един инструмент, който искам да ми се направи, но не мога да обясня точно какво искам и майсторите не ме разбират. Надявах се Даланар да дойде на Летния събор, за да помоля него.
— Той ще дойде, но на мен ще ми е приятно да ти помогна — отвърна Джондалар. — Обичам предизвикателствата.
— Тогава може да поговорим утре.
— Мога ли да те питам нещо, Джонокол? — обади се Айла.
— Да, разбира се.
— Защо си нарисувал елена върху мамута?
— Тази част от стената ме привлече с нещо. Затова реших да го нарисувам тук. Елените бяха в стената и искаха да излязат от нея.
— Тази стена е особена. Тя води в отвъдното — поясни жената. — Когато Първата пее или някой свири на флейта, стената отговаря. Тя отеква и понякога ти казва какво иска.
— Чудя се дали всички стени казват, че искат някой да рисува по тях? — попита Айла и посочи към рисунките.
— Това е една от причините тези Недра да са толкова свещени. Повечето от стените говорят, ако човек знае как да ги чуе. Те водят към дадени места, ако човек иска да отиде там — поясни жената, ученичка на шаманите.