— Никой преди не ми е разказвал за това. Не и по този начин. Защо ни го казвате сега? — попита Джондалар.
— Защото ще трябва да се вслушате в стените и може би дори да минете през тях, ако искате да помогнете на Първата да открие елана на твоя брат, Джондалар — отвърна жената и добави: — Зеландони отдавна се опитват да разберат от какво се вдъхновява Джонокол, когато рисува по стените, но аз май започвам да схващам. — Тя се усмихна загадъчно и отново тръгна напред.
— Чакай малко. — Айла я хвана за ръката. — Не знам как да те наричам — как се казваш?
— Името ми не е важно. Когато стана зеландони, така или иначе ще се откажа от него. Аз съм първата ученичка на дони от Втората пещера.
— Тогава да те наричам ученичката от Втората.
— Да, можеш, макар че зеландони от Втората има и други ученици. Другите двама не са тук. Те тръгнаха за Летния събор.
— Тогава Първата ученичка от Втората?
— Ако така ти харесва.
— А теб как да те наричам? — Айла се обърна към младежа отзад.
— Аз съм ученик едва от миналия Летен събор и също като Джонокол старото ми име още е валидно. Май че трябва да се представя и да те приветствам, както е прието. — Той протегна двете си ръце. — Аз съм Миколан от Четиринайсетата пещера на зеландониите, втори ученик на зеландони от Четиринайсетата пещера. И те приветствам.
— Аз също те приветствам, Миколан от Четиринайсетата пещера. Аз съм Айла от мамутоите, член на Лъвския бивак, дъщеря на домашното огнището на Мамут, избрана от духа на Пещерния лъв и закриляна от Пещерната мечка, приятел на конете Уини и Рейсър и на вълка Вълчо.
— Чувала съм, че някои народи на изток оттук наричат общността на техните зеландони „домашното огнище на Мамут“ — обади се жената.
— Права си — отвърна Джондалар. — Говориш за мамутоите, Айла и аз живяхме с тях една година. Изненадан съм, че някой тук изобщо е чувал за тях. Те живеят толкова далеч.
Тя погледна към Айла:
— Ако ти си дъщеря на Мамут, това обяснява някои неща. Ти си зеландони!
— Не, не съм. Мамут ме осинови. Но той започна да ме учи на някои тънкости, преди да потегля на път с Джондалар.
Жената се усмихна:
— Нямаше да те осиновят, ако не ти беше писано. Сигурна съм, че ще те призоват.
— Не знам дали го искам.
Отпред се показа светлина и колкото повече приближаваха, толкова по-силна ставаше тя и накрая направо ги заслепи. Очите им постепенно привикнаха. Коридорът свърши и Айла забеляза няколко души, които ги чакаха в едно по-просторно помещение. То изглеждаше почти претъпкано и когато се доближиха, видяха, че повечето бяха зеландони.
Едрата жена от Деветата пещера бе седнала на столче, което някой беше донесъл за нея. Тя стана и се усмихна.
— Чакахме ви — приветства ги и ги прегърна. Това беше официална прегръдка, с която някой приветстваше свои близки пред другите хора.
Един от другите шамани кимна на Айла. Тя също поздрави ниския мъж със слабо телосложение, в когото разпозна зеландони от Единайсетата пещера — този, който я бе впечатлил със силното си ръкостискане и самоувереността си. Шаманът от Третата пещера й се усмихна и тя му отвърна — той се бе държал толкова мило и отзивчиво, когато Айла се опита да помогне на Шевонар. Останалите познаваше бегло.
Върху купчина камъни бе запален огън. Камъните бяха донесени специално за тази цел и щяха да бъдат изнесени, след като ритуалите приключеха. На земята се виждаше наполовина пълен мях с вода, а до него — голяма купа с вряла вода. Млада жена, въоръжена с дървени щипци, извади няколко камъка за готвене от купата и ги смени с други от огъня. Айла позна в нея Меджера и й се усмихна.
После Първата добави в купата нещо, което извади от една кесия.
„Това е някаква отвара, а не просто чай — каза си Айла.
— Сигурно вътре има коренчета или дървесна кора — във всеки случай нещо силно.“ Когато добавиха горещите камъни, парата от билето изпълни въздуха със силния си аромат. Усещаше се миризма на мента, ала имаше и други миризми, които бяха доста неприятни и Айла си каза, че навярно ментата се използваше, за да ги притъпи.
Няколко души разстлаха тежка кожена постелка върху влажния каменен под близо до мястото, на което седеше зеландони.
— Айла, Джондалар, защо не се разположите по-удобно — предложи им едрата жена и посочи постелката. — Приготвила съм ви нещо за пиене. — Младата жена, която разклащаше отварата в купата, извади четири чаши. — Още не е съвсем готово, но вие се отпуснете.
— На Айла й харесаха рисунките по стените — обади се Джонокол. — Мисля, че ще иска да разгледа още такива творби. Това може да й подейства по-отпускащо, отколкото седенето тук.