— Да, бих искала да видя още рисунки — съгласи се тя. Изведнъж се бе почувствала изнервена — все пак й предстоеше да изпие непознато питие, което трябваше да допринесе за преместването й в един друг свят, а предишният й опит с подобни отвари не беше особено приятен.
Зеландони я наблюдаваше внимателно. Тя познаваше Джонокол достатъчно добре, за да разбере, че за предложението му има основателна причина. Сигурно бе забелязал, че Айла изпитва притеснения и е развълнувана.
— Разбира се, Джонокол. Покажи й изрисуваните стени — нареди Първата.
— И аз искам да отида с тях — обади се Джондалар. Той също не беше много спокоен. — Може и жената с факлата да дойде с нас.
— Да, добре — отвърна Първата ученичка на зеландони от Втората пещера. Тя вдигна факлата, която бе изгасила.
— Ще трябва отново да я запаля.
— На стените зад шаманите има много красиви рисунки, но по-добре да не ги безпокоим точно сега — каза Джонокол. — Елате да ви покажа нещо интересно в този коридор.
Той ги поведе надолу по прохода, който минаваше вдясно от основния. Веднага щом завиха вляво, младежът спря пред друга сцена с елени и коне.
— Тези също ли са твои? — попита го Айла.
— Не, на моята учителка са. Тя беше зеландони на Втората пещера преди сестрата на Кимеран. Беше изключителна художничка.
— Добра беше, но според мен ученикът е надминал учителя си — добави Джондалар.
— Е, за зеландони качеството няма такова голямо значение, макар че все пак се оценява по достойнство. Това е допълнителен опит. Рисунките не служат само за гледане, нали? — обади се Първата ученичка на Втория.
— Така е, но според мен гледането им е най-важно — отвърна Джондалар. — Трябва да призная, че не очаквам с нетърпение тази… церемония. Мисля, че ще бъде интересно, но бих оставил на зеландони всички подобни преживявания.
Джонокол се усмихна широко.
— Не си само ти, Джондалар. Повечето хора не биха искали изобщо да напускат този свят. Хайде, елате да ви покажа нещо друго, преди да преминем към сериозната част.
Художникът-шаман ги отведе на друго място от дясната страна на коридора. Там имаше повече сталактити и сталагмити, отколкото в другите галерии. Стената бе покрита с втвърдени образувания, върху които бяха нарисувани два коня. Единият от тях подскачаше и изглеждаше като истински.
— Направо като живи са — възхити се Айла.
— Когато момчетата ги видят за пръв път, винаги си мислят, че този отзад се изправя на задните си крака, за да изпита насладата — каза Джондалар.
— Това е само една от интерпретациите — отвърна ученичката-шаман. — Според мен многозначният смисъл е вложен нарочно.
— Твоята учителка ли ги нарисува, Джонокол? — попита Айла.
— Не. Не знам кой ги е направил. Никой не знае. Били са нарисувани преди много време, когато и мамутите. Хората казват, че техните автори са нашите прародители.
— Искам да ти покажа и аз нещо, Айла — обади се жената.
— Вулвата ли искаш да й покажеш? — попита леко изненадан Джонокол. — По принцип подобни неща не се показват при първо посещение.
— Знам, но мисля, че за нея можем да направим изключение — отвърна ученичката и подмина конете. Когато спря, наведе факлата, за да освети едно доста необикновено скално образувание, което стърчеше от стената успоредно на пода.
Айла забеляза, че част от него е оцветена в червено, ала едва когато се вгледа по-внимателно и понеже неведнъж беше помагала при раждане, разбра какво е то. Един мъж сигурно би разпознал фигурата преди жената. Случайно или не, вкаменелостта се бе оформила като точно копие на женски полов орган. Формата, срамните устни и дори влагалището бяха като истински. Беше добавен само червеният цвят, за да подчертае фигурата и да бъде по-лесно да я откриват.
— Това е жена! — възкликна Айла. — Точно като жена! Никога не съм виждала нещо подобно.
— Сега разбра ли защо тази пещера е толкова свещена? Самата Майка я е създала за нас. Тя е доказателство, че това наистина е Входът към Утробата на Майката — каза бъдещата шаманка.
— Виждал ли си я преди това, Джондалар — обърна се Айла към приятеля си.
— Само веднъж — отвърна годеникът й. — Зеландони ми я показа. Забележителна е. Едно е, когато художник като Джонокол се вгледа в пещерната стена, различи фигурата и я открои, за да я виждат всички, и съвсем друго — когато фигурата см е била създадена така. Добавеният цвят само улеснява разглеждането й.
— Има още едно място, което трябва да видиш — каза Джонокол.
Той се върна по пътя, по който бяха дошли и когато стигнаха просторното помещение, където всички чакаха, той забърза и се обърна надясно, към основния коридор. В края на коридора, на лявата стена, се виждаха кръгли вдлъбнатини. В някои от тях бяха нарисувани мамути, но така, че се създаваше невероятна илюзия. На пръв поглед това сякаш не бяха вдлъбнатинки, а no-скоро издути кореми на мамути. Айла трябваше да се вгледа внимателно и на няколко пъти да докосне стената, за да се убеди, че всъщност това са вдлъбнати, а не изпъкнали форми.