— Великолепни са! — възкликна тя. — Така са нарисувани, че си мислиш точно обратното на това, което представляват!
— Тези са нови. Не си спомням да съм ги виждал преди — каза Джондалар. — Ти ли ги нарисува, Джонокол?
— Не, но по-късно ще срещнеш авторката.
— Всички са единодушни, че е изключителна — потвърди бъдещата шаманка. — Както и Джонокол, разбира се. Съдбата ни е възнаградила с двама безкрайно талантливи художници.
— Ей-там има няколко малки фигури — посочи Джонокол. — Носорог, пещерен лъв, издълбан кон. Но коридорът е много тесен и в него може да се проникне много трудно. Краят му е белязан с поредица от знаци.
— Сигурно вече са готови. Мисля, че трябва да се връщаме — обади се ученичката на зеландони.
Докато се връщаха, Айла хвърли бегъл поглед върху дясната стена и усети как я обзема някакво тревожно чувство. Страхуваше се, че знае какво ще последва. И преди го беше изпитвала. Първият път беше, когато приготви за мог-ърите специалното питие от корени. Иза й бе казала, че отварата е изпълнена с твърде много свещена сила и не бива да се хаби напразно, затова й забрани да я приготвя.
Тя вече беше изгубила ориентация, защото отварата имаше опустошаващ ефект. Омаяна, тя бе последвала светлинките на огньовете в дълбините на пещерата и когато се натъкна на Креб и другите мог-ъри, не намери сили да се върне.
След тази нощ Креб се промени, както и тя. Започнаха да я измъчват загадъчни сънища и тя взе да се буди посред нощ от странни усещания и видения, които я отвеждаха на непознати места и понякога се оказваха пророчески. Тези тайнствени сънища зачестиха по време на пътешествието им.
И ето че сега, както се бе вторачила в стената, твърдият камък изведнъж й се стори тънък и рехав, сякаш можеше да вижда през него. Алените отблясъци, играещи по каменната повърхност, изведнъж избледняха и стената стана мека, дълбока и чудовищно черна. И Айла беше там — вътре в застрашителното и всепоглъщащо пространство, неспособна да намери изхода. Внезапно се почувства ужасно изтощена и слаба и усети как нейде дълбоко вътре в нея се надига силна болка. Тогава изведнъж се появи Вълчо. Той тичаше сред високата трева и се носеше към нея, за да я посрещне… за да открие.
— Айла! Айла! Добре ли си? — попита я Джондалар.
ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
— Айла! — повтори по-силно Джондалар.
— Какво? О, Джондалар. Видях Вълчо — каза тя, примигна и разтърси глава, за да прогони мрачното предчувствие и проясни съзнанието си.
— Какво искаш да кажеш с това, че си видяла Вълчо? Той не е с нас, не помниш ли? Ти го остави с Фолара — каза Джондалар. Той сбърчи чело от страх и тревога.
— Знам, но беше там — отвърна тя и посочи към стената. — Дойде за мен, когато се нуждаех от него.
— И преди го е правил. Неведнъж е спасявал живота ти. Навярно си се сетила за това.
— Сигурно — съгласи се Айла, макар и да не мислеше така.
— Какво каза, че си видяла Вълчо на тази стена ли? — попита Джонокол.
— Не точно на нея. Но наистина беше там.
— Според мен наистина трябва да се връщаме — подкани ги отново бъдещата шаманка, като изгледа Айла по доста странен начин.
— Ето ви и вас — каза зеландони от Деветата пещера, когато се върнаха. — Отпочинахте ли си? Готови ли сте да продължим? — Тя се усмихваше, но Айла усещаше нетърпението й и подозираше, че едрата жена не е в особено добро настроение.
След ярките спомени от въздействието на питието, което бе обърнало наопаки възприятията й, Айла не изпитваше никакво желание да пие от приготвената отвара, която трябваше да я пренесе в някакъв друг вид реалност или в следващия свят, ала същевременно си даваше сметка, че няма голям избор.
— Не е лесно да се отпуснеш в пещера като тази — каза тя. — Страх ме е да отпия от този чай, но ако смяташ, че е необходимо, ще направя, каквото поискаш.
Първата отново се усмихна и този път като че ли беше искрена:
— Честността ти ме радва безкрайно, Айла. Разбира се, че не е лесно човек да се отпусне тук. Това място не е за подобни цели. Имаш право да се плашиш от чая — той наистина е много силен. Щях да ти кажа, че ще се почувстваш малко странно, след като го изпиеш. Освен това въздействието му не е напълно предсказуемо. Ефектът обикновено отминава след ден-два и аз поне не познавам някого, който да е получил увреждания от питието, ала ако не искаш, никой няма да те насилва.