Айла се замисли. В създалата се ситуация й беше трудно да откаже.
— Ако искаш да го направя, ще те послушам — отвърна тя.
— Сигурна съм, че ще ни помогнеш, Айла — каза дони. — Както и ти, Джондалар, Надявам се, че разбирате за какво става пума. Имате право да откажете.
— Знаеш, че никога не съм се чувствал приятно близо до света на духовете, зеландони — обади се Джондалар. — А през последните няколко дена, с копаенето на гробовете и всичко останало, се доближих повече от всякога до това място. Но аз те помолих да помогнеш на Тонолан и затова сега не ми остава нищо друго, освен да ти съдействам както мога. Всъщност ще съм доволен, ако свършим по-бързо.
— Тогава защо и двамата не дойдете тук и не седнете на кожената постелка, за да продължим — подкани ги Първата сред служителите на Великата Майка Земя.
Когато седнаха, младата жена им наля от чая в чашите. Айла погледна към Меджера и се усмихна. Тя й се усмихна срамежливо и Айла забеляза, че е доста млада. Меджера изглеждаше изнервена и Айла се запита дали не участва за пръв път в подобна церемония. Навярно зеландони използваха този случай, за да й преподадат практически урок.
— Наслаждавайте се — каза им зеландони на Третата пещера, която помогна при подаването на чашите. — Има силен вкус, но с ментата всъщност не е чак толкова непоносим.
Айла отпи глътка. „Не чак толкова непоносимо“ беше доста меко казано. При други обстоятелства би го изплюла. Огънят бе изгаснал, ала питието беше доста загряващо. Странно, но дори ментата имаше доста неприятен вкус, а и това не беше никакъв чай. Напитката беше сварена, а при варенето най-добрите качества на ментата се губеха. Накрая тя се насили и го изпи на един дъх.
Джондалар стори същото, както и Първата. Русокосата жена забеляза, че Меджера, която беше сварила водата и наляла от питието, също изпи една чаша.
— Джондалар, това ли е камъкът, който донесе от гроба на Тонолан? — Зеландони показа малък сив камък с остри върхове и блестяща, синя опалена повърхност.
— Да, той е — отвърна Джондалар. Би познал камъка и сред стотици други.
— Добре. Този камък е необикновен и съм сигурна, че все още носи следи от елана на брат ти. Вземи го в дланта си и нека Айла също го докосне, все едно и двамата го държите. Приближи се до мен и ме хвани с другата си ръка. Меджера, ти също ела насам и ме хвани за другата ръка. А ти, Айла, ела по-близо, за да се хванете с Меджера.
„Меджера сигурно е нова ученичка — помисли си Айла. — Дали наистина не й е за пръв път? На мен ми е за пръв път, макар че на Събора на Клана с Креб преживяването беше подобно. И, разбира се, това с Мамут.“ Тя си припомни случката със стареца от Лъвския бивак, който проникна в света на духовете. От това не й стана по-добре. Когато Мамут разбра, че е пила от специалните корени, които използваха мог-ърите, той поиска да ги опита, ала понеже не бе запознат със свойствата им, ефектът бе доста по-силен. Двамата почти се бяха изгубили в дълбоката бездна. След инцидента Мамут й забрани отново да употребява тази отвара. Макар че продължаваше да си носи от тези корени, нямаше намерение да ги използва.
Четиримата, изпили питието, сега се гледаха един друг и се държаха за ръце. Първата седеше на ниско столче, а другите трима се бяха разположили върху кожената постелка на пода. Зеландони от Единайсетата пещера донесе маслена лампа и я постави между тях. В този момент Айла започна да усеща въздействието на питието.
Огледа се наоколо и с изненада откри, че зеландони бе загасила една от лампите. После угасна още една. След малко всички лампи помръкнаха, освен тази в средата. Сякаш, за да превъзмогне миниатюрните размери на лампата, пламъкът озаряваше с оранжевото си сияние лицата на четиримата души, хванали се за ръце. Но извън кръга дълбока и абсолютна тъмнина изпълваше всяка една точка, всяка педя. Айла се изнерви. Обърна се и забеляза светлина, идваща от дългия коридор. Някои от лампите, които им бяха указвали пътя, сигурно още бяха запалени, помисли си тя и издиша дълго затаения в нея въздух.
Чувстваше се много странно. Отварата бързо показа ефекта си. Сякаш всичко около нея ставаше много бавно или пък тя се движеше по-бързо. Погледна към Джондалар и видя, че той я гледа. Обзе я странното усещане, че чете мислите му. После погледна към Меджера и зеландони и отново почувства нещо, но то не беше толкова силно, колкото усещането за Джондалар.
Тогава си даде сметка, че звучи някаква музика — флейти, барабани и хората пеят, но не с думи. Не беше много сигурна кога точно бе започнала и откъде идваше тази музика, ала се получаваше непрекъсната мелодия с преливащи едни в друга гласове и различни тонове. Музиката беше ту атонална, ту хармонична, но като цяло бе изключително приятна за слушане.