Другите трима също пееха. Първата, с нейния богат контраалт къдреше тоновете, докато Меджера имаше чист глас и повтаряше само няколко прости тона. Джондалар също пееше. Айла никога досега не го бе чувала да пее, ала се оказа, че гласът му е плътен и звънък, което й хареса.
Изведнъж изпита желание да се присъедини към хора. Беше се опитвала да пее, когато живееше с мамутоите, и знаеше, че няма големи заложби в тази област. Като дете никога не успя да се научи, а сега вече беше късно.
Тя започна да припява тихичко и забеляза, че леко се тресе в ритъма. Имаше нещо успокояващо в тази музика. Младата жена се отпусна и се остави на въздействието на питието, което я завладя напълно.
Вгледа се по-внимателно в ръцете, които държеше. Ръката на младата жена отляво беше студена, влажна, мека и отпусната. Айла я плесна по дланта, но в отговор не последва никаква реакция. Дори ръкостискането й беше слабо и вяло за разлика от ръката вдясно, която бе топла, суха и леко грапава. Джондалар стискаше здраво дланта й, както и тя неговата. Айла гледаше внимателно камъка между тях, което я разсейваше, но дланта на Джондалар й вдъхваше сигурност.
Макар и да не го виждаше, представяше си как плоската синя страна на камъка е долепена до дланта й. Това означаваше, че триъгълният остър ръб беше насочен към неговата. Докато се концентрираше върху него, й се стори, че камъкът се загрява от телесната им топлина. Сякаш се превръщаше в част от тях или те — в част от него. Спомни си колко студена й се бе сторила пещерата при влизането им, ала сега, както си седеше върху меката кожа, облечена в топли дрехи, не чувстваше никакъв студ. Вниманието й бе привлечено от пламъка в лампата. Той я накара да се сети за приятната топлина на огъня в домашното огнище. Впери поглед в малкото мъждукащо пламъче, сякаш бе хипнотизирана от него. Жълтата светлинка трепкаше и лъкатушеше. С всяка следваща глътка въздух, която поемаше, й се струваше, че все повече контролира пламъка.
Докато наблюдавайте отблизо огъня, Айла забеляза, че светлината му не е напълно жълта. Тя затаи дъх, за да не смущава пламъка. Малкото огънче беше овално по средата, най-светлата му част започваше към края на фитила и завършваше на върха, а отвътре имаше по-тъмен цвят. Под жълтото, в самата сърцевина, пламъкът бе оцветен в синкаво.
Никога преди не беше наблюдавала пламъка на маслена лампа с такава съсредоточеност. Когато отново възобнови дишането си, огнените езичета сякаш започнаха да си играят с лампата, танцувайки в ритъма на музиката. Светлината изпълни зрението й, докато в един момент тя вече не виждаше нищо друго.
Това я накара да се почувства лека и ефирна, безтегловна и свободна; сякаш се носеше върху топлината на светлината. Всичко ставаше с лекота и без значителни усилия. Тя се усмихваше и се смееше тихичко, след което си даде сметка, че гледа Джондалар. Помисли си за живота, който растеше в утробата й, и изпита силна любов към него. Той не можа да се удържи и отвърна на сияйната й усмивка. Тя се почувства щастлива и обичана. Животът бе изпълнен с радост и тя искаше да я сподели с най-близкия си човек. В същото време с някакво отдалечено кътче на съзнанието си Айла наблюдаваше с хладна безпристрастност всичко, което се случваше около нея.
— Готова съм да призова елана на Шевонар и да го насоча към света на духовете — каза Първата и спря да пее. Гласът й звучеше отдалечено дори за самата нея. — След като му помогнем, ще се опитам да открия елана на Тонолан. Джондалар и Айла ще трябва да ми помогнат. Спомнете си как е умрял и къде почиват костите му.
На Айла гласът на шаманката и прозвуча като звънка и сложна мелодия. Тоновете отекваха в стените навсякъде около нея. Едрата дони сякаш се сля с резониращите трели на песента и стана неразделна част от пещерата. Русокосата жена видя отблизо очите на шаманката. Когато ги отвори, зеландони сякаш бе зареяла погледа си нейде много далеч. После забели очи и отново ги затвори, след което се отпусна на столчето си.
Младата жена, която шаманката държеше за ръка, трепереше. Айла се запита дали беше от страх, или Меджера бе обсебена от чужд елан. Тя се обърна отново към Джондалар. Той също я гледаше и Айла се усмихна. После обаче осъзна, че Джондалар също се взира нейде в пространството и не я виждаше изобщо. Изведнъж тя се озова отново в онази долина.