— Майката искаше жертва, искаше да покажем уважение, за да се знае, че понякога хората трябва да дават от себе си — намеси се Първата. Тя беше там с Айла. — Не можеш да оставаш повече тук, Шевонар. Трябва да се върнеш при Нея. Аз ще ти помогна. Ще ти покажем пътя. Ела с нас, Шевонар. Да, тъмно е, но виж светлината отпред. Ярката светлина. Върви натам. Тя те очаква.
Айла стискаше топлата длан на Джондалар. Чувстваше силното присъствие на зеландони, както и това на Меджера, ала нейната аура беше мътна, неясна. На моменти се изявяваше доста силно, след което се разсейваше.
— Сега е моментът. Иди при брат си, Джондалар — каза едрата жена. — Айла ще ти помогне. Тя знае пътя.
Русокосата жена усети камъка, който държаха заедно, и си помисли за синкавата красива повърхност с червени светлини. Тази повърхност се разшири, изпълни цялото пространство около нея, докато тя не се гмурна в нея. Плуваше, но не отгоре, а под водата, и то толкова бързо, че сякаш летеше. Носеше се над земята, виждаше поляните и планините, горите и реките, големите морета и обширните тревисти степи, както и животните, обитаващи тези райони.
Другите бяха с нея. Бяха я оставили да води. Джондалар беше най-близо и тя го чувстваше най-силно, но усещаше и близостта на могъщата дони. Присъствието на другата жена беше толкова вяло, че едвам се забелязваше. Айла ги поведе направо към глухия каньон върху коравите степи далеч на изток.
— Тук го видях. Не знам сега накъде — каза тя.
— Мисли си за Тонолан, повикай духа му, Джондалар — обади се зеландони. — Протегни ръце към елана на брат ти.
— Тонолан! Тонолан! Чувствам го — каза Джондалар. — Не знам точно къде е, но го усещам.
Айла също усети присъствието на някой друг до Джондалар, но не можеше да различи кой е. Сетне долови аурите и на други хора. Първоначално бяха малко, ала после станаха повече. От тълпата излязоха двама… не, трима. Един от тях носеше дете.
— Още ли пътуваш и изследваш земите, Тонолан? — попита го Джондалар.
Айла не чу отговор, но усети смях. Сетне у нея се породи чувството за необятно пространство, изпълнено с много непознати земи.
— Джетамио с теб ли е? А детето й? — настоя Джондалар.
Айла отново не чу думи, но усети някакъв порив на любов, идваш, от аморфната форма.
— Тонолан, знам, че обичаш пътуванията и приключенията — заговори Първата. — Но жената, която е с теб, иска да се върне при Майката. Тя те е следвала само от любов, ала вече е готова, да тръгне. Ако я обичаш, трябва да вземеш нея и детето й с теб. Време е, Тонолан. Великата Майка Земя те иска.
Айла долови объркване и чувство на изгубеност.
— Аз ще ти покажа пътя — продължи дони. — Следвай ме.
Русокосата жена осъзна, че се носи заедно с останалите и лети бързо над местността, чийто пейзаж може би щеше да й бъде познат, ако не беше толкова замъглен и ако не бе толкова тъмно. Тя държеше светлината в топлата длан отдясно. Светлината грееше ярко между нейната и ръката на Джондалар. Тя приличаше на огромен накладен огън, който ставаше все по-силен и все по-силен, докато се приближаваха.
Те забавиха скорост.
— Оттук ще откриеш пътя си, Тонолан — изрече зеландони.
Айла почувства как на еланите им олекна, а после се разделиха. Всички бяха погълнати от тъжен мрак. При липсата на всякаква светлина настъпи пълна и тежка тишина. После тя чу нейде в далечината едва доловима музика — флейти, гласове и барабани. Усети някакво движение и мелодията се ускори с невероятно темпо, но този път идваше от ръката отляво. Меджера стискаше силно, решена да се върне колкото се може по-скоро. Тя сякаш теглеше всички останали обратно и ги караше да се събудят.
Когато спряха, Айла почувства двете ръце, които държаха нейните. Около тях отново се носеше музика и се намираха в пещерата. Русокосата жена отвори очи м видя Джондалар, зеландони и Меджера. Лампата по средата светеше едва-едва, тъй като маслото в нея почти бе свършило. В тъмнината забеляза някакво движение и пламъка на друга лампа. Тя сякаш се движеше сама, като човекът, който я носеше, не се виждаше. Айла потрепери. Тази лампа замени догарящото пламъче на първата. Седяха върху кожената постелка, но въпреки че бе облечена в топли дрехи, изведнъж й стана ужасно студено.
Пуснаха си ръцете, макар че Айла и Джондалар си ги задържаха малко по-дълго, и започнаха да сменят местата си. Първата се присъедини към певците и музиката постепенно утихна. Запалиха още лампи и хората се раздвижиха. Някои от тях станаха да се поразтъпчат.
— Искам да те питам нещо, Айла — каза едрата шаманка.
Младата жена я изгледа в очакване на въпроса.
— Ти не каза ли, че си видяла зубри на стените?