— Да, мамутите бяха оцветени наново и преправени на зубри. После стените сякаш изчезнаха и зубрите се преобразиха в истински животни. Имаше и други животни, коне и елени, които се бяха обърнали едни към други. Но мястото ми се видя като пещера на зубри.
— Мисля, че видението ти се дължи на скорошния лов на зубри и съпътстващата го трагедия. Все пак ти беше в центъра на събитията и след това се опита да излекуваш Шевонар — каза Първата. — Според мен обаче видението ти има и скрито значение. Зубрите са ти се видели като големи стада. Може би Духът на зубъра казва на зеландонийците, че прекалено често нападат зубри и че трябва да ограничим лова на тези животни до края на годината, за да преодолеем лошия късмет.
Присъстващите замърмориха нещо като одобрение. Така зеландони се почувстваха по-добре, защото знаеха какво да сторят, за да умиротворят Духа на зубъра и да премахнат нещастната орис, която им донесе неочакваната смърт. Щяха да съобщят на пещерите си за забраната на лова на зубри и бяха благодарни на Айла, че ще има каква вест да занесат у дома.
Учениците на шаманите събраха нещата, които бяха донесли в пещерата, после лампите бяха запалени отново и с тяхна помощ намериха пътя навън. Зеландони също напуснаха галерията и когато стигнаха до ръба на скалата отвъд пещерата, слънцето вече залязваше в чудесна палитра от огненочервено, златисто и жълто на запад. По време на обратния път от Изворните скали, на никого не му се говореше за преживяванията в дълбоката пещера. Докато шаманите напускаха групата, за да си отидат в пещерите, Айла си задаваше въпроса какво са почувствали другите и дали то е приличало на нейните видения, ала не искаше да ги пита. Макар че имаше много въпроси, тя не беше сигурна дали сега е най-подходящият момент да им ги зададе, или дали наистина й беше толкова необходимо да разбере отговорите.
Зеландони попита Джондалар дали е доволен, задето е открил духа на брат си и е помогнал на елана му да намери пътя за следващия свят. Джондалар отвърна, че според него Тонолан е останал доволен и затова и той е доволен. Айла обаче си мислеше, че тук имаше нещо повече. Възлюбеният й бе сторил всичко по силите си, макар и да не му беше лесно. Сега бремето от тревогата вече го нямаше. Когато Айла, Джондалар, зеландони и Джонокол стигнаха до Деветата пещера, в нощното небе мигаха само самотните звезди, а лампите и факлите продължаваха да осветяват пътя им.
Айла и Джондалар бяха много уморени, когато влязоха в дома на Мартона. Вълчо бе изнервен от чакане и много се зарадва да види отново стопанката си. След като тя го успокои, двамата с Джондалар похапнаха и веднага след това си легнаха. Последните няколко дена бяха доста тежки.
— Мога ли да ти помогна за готвенето тази сутрин, Мартона? — попита Айла. Двете се бяха събудили първи и тихо пиеха чай, докато другите още спяха. — Бих искала да се науча как предпочитате да готвите храната тук и къде държите приборите, съдовете, подправките и другите неща.
— С удоволствие ще тм дам да ми помагаш, Айла, но тази сутрин всички сме канени на закуска при Джохаран и Пролева. Зеландони също е поканена. Пролева готви вкусно, а Джохаран досега не е имал достатъчно време, за да поговори с брат си след завръщането му. Доста е заинтригуван от това ново оръжие за мятане на копия.
Джондалар се събуди, като си спомни разговора за абеланите и колко важно е за Айла да чувства принадлежността си към някоя група от хора. И тъй като не помнеше собствения си народ и вече беше далеч от хората, които я бяха отгледали, не можеше да се разбере какъв е нейният абелан. Тя бе напуснала дори домашното огнище на мамутоите, които я бяха направили част от тях, за да дойде с него. Тази мисъл го занимаваше през цялото време до пристигането им у Джохаран. Всички те принадлежаха на зеландониите, бяха част от неговото семейство, неговата пещера, неговия народ. Само Айла не беше. Вярно, че скоро щяха да се оженят, но тя пак щеше да си е Айла от мамутоите, омъжена за Джондалар от зеландониите.
След като разговаряха с Джохаран за копиехвъргача, размениха си анекдоти с Уиламар за пътуването и побъбриха с всички останали за Летния събор, постепенно стигнаха до темата за женитбата на Айла и Джондалар през първите Брачни церемонии. Мартона обясни на Айла, че всяко лято има по две брачни церемонии. Първата — която обикновено беше по-голямата, — се провеждаше колкото се може по-рано. Повечето двойки, които смятаха да се женят, се подготвяха дълго преди това. Втората се провеждаше малко преди да си тръгнат и тогава обикновено се венчаваха двойките, решили да се обвържат през лятото. Имаше и две церемонии по случай съзряването на жените. Едната се провеждаше малко след като хората пристигнеха, а втората — преди самия край на Летния събор.